Читать «Отписаният» онлайн - страница 67

От прозорците на жилищните блокове и общежитието за офицери я гледаха осъдителните очи на офицерските жени. Голяма работа, столична клечка… Висока — тъкмо подхожда на снажния си и навъсен съпруг, разголила се, а нашите хубостници само това гледат…

Ала вървеше и изведнъж видя нещо достойно за нейното внимание.

— Ау, това нещо танк ли е? — попита тя и възторжено огледа мръсната, покрита с ръжда бойна машина. Няколко оцапани войници, голи до кръста, я миеха в огромна локва всред парка, където се пазеше техниката.

— Да, танк — отговори единият от тях, макар това да бе бронетранспортьор.

— Ах, ще може ли да се повозя на него? Да не мислите, че не мога да карам кола? Карала съм ауди, пежо… А такава бойна — нито веднъж! Само ми разрешете, може ли?

Войничетата се спогледаха. По принцип не е разрешено. Пък и в БТР-а няма кормило, а ръчки. Погледнаха въпросително офицерите.

Те пък не сваляха очи от Ала.

А тя прие мълчанието за съгласие, протегна ръка на сержанта горе, върху бронята до кулата. Той също й подаде ръка, като първо се помая, а сетне се изчерви.

Тя остана доволна и се покатери горе. Сама свали от сержанта пропития му с пот шлемофон и го надяна на главата си. И влезе в люка на механик шофьора. Войниците се спогледаха, свиха рамене и също се качиха след нея.

Едва тогава господа офицерите се опомниха, завълнуваха се — какво става тук и къде е дежурният. А капитан Холин все не можеше да си проправи път в тълпата и да стигне до мястото на събитието. Най-накрая с тънко гласче нареди всички да си отидат по местата, да продължат занятията си и се готвят за храна.

В това време бронетранспортьорът изрева, обви се в сини кълбета пушек и тръгна, после спря, люшна се, пак тръгна, както става, когато го кара неопитна ръка.

И се понесе пред погледа на смаяния гарнизон някъде към синеещата зад полята гора и скоро изчезна сред тъмнозелените й гъсталаци.

Всички веднага започнаха да говорят развълнувано, че трябва да се организира преследване, защото кой знае какво става…

И докато говореха, капитан Холин изведнъж видя двама небръснати кавказци сред възмутената и негодуваща навалица. Бяха се промъкнали през КПП-то, оставен без охрана, и се присъединиха към любителите на прекрасното, сляха се с тях като единни и неделими.

— Кои сте вие? Как попаднахте тук? — капитан Холин се развика с прегракващ от възмущение глас и тропна с крак.

— Защо да не може, скъпи? — заръкомахаха децата на планината. — Защо да не можем да гледаме красивото момиче? Всички му се любуват, хукнаха след нея, оставиха вратата отворена, как можехме да се спрем? Тръгнахме след твоите дневални. Вие като можете да я гледате, защо ние да не можем?

— Веднага напуснете разположението на частта! — ревна капитан Холин и започна да ги избутва към вратата. — Къде е дежурният по КПП? Сержант Силин! Какво става при теб? Ще отидеш в ареста! Защо си зарязал поста? Кой ти разреши? Десет денонощия арест!