Читать «Отписаният» онлайн - страница 66

Дори не вдигна очи към офицера, който се обърна към него, само полюляваше крака си, както го бе метнал на коляното си.

„Я стани!“ — изкомандва наум капитан Холин, но на глас каза:

— Гледай, гледай само каква походка. Това се казва жена! Отдавна не сме имали такива в частта, а, Серьожа?

— Тъй вярно. — Прапоршчикът се обади лениво. — Откакто пристигнахте вие със съпругата си, не е имало нито една… Какво ще кажете, Пьотър Андреевич, да вземете да застъпите вдругиден наряд вместо майор Гришаев, че боледува нещо? То е доброволно, но бих искал да ви помоля… — Прапоршчикът погледна многозначително смутения капитан.

В частта наричаха капитан Холин „вечния дежурен“, както бе и вечен капитан. Мнозина от колегите му от военното училище вече командваха полкове или отделни батальони. А капитан Холин все запълваше всевъзможни дупки с хилавото си тяло, когато трябваше да подмени някого или пък някой е отказал да отиде на бригада за картофи. Опитваше се да компенсира липсата на командирски глас и внушителен външен вид със стопроцентова изпълнителност и готовност да запълни всяко празно място в строя, особено ако негов боен другар е паднал в боя с чашката.

Но нито трезвеността, нито споменатата по-горе изпълнителност му носеха желаните дивиденти. Лентата с надпис „дежурен“ плюс капитанските звездички станаха познат детайл от пейзажа на военното градче и това никой не искаше да променя.

Цялата му надежда бе във всемогъщия прапоршчик Горюнов, затова капитан Холин изпълняваше винаги безпрекословно и в срок неговите указания.

Когато Холин излезе от щаба, за да проследи къде ще отиде новопристигналата двойка и да се присъедини към тълпата, обсъждаща основните технически данни на младата лейтенантша Тягунова, Серьожа остави книжата и се протегна във фотьойла с ръце на врата.

— Да започнем с молитва! — рече той на глас. — Добре дошла, уважаема Ала Аркадиевна!

Но това съвсем не означаваше, че на мига ще хукне да се представя. Знаеше предварително, че Тягунови ще дойдат точно днес. Бе получил информация от сигурни източници от Министерството на отбраната. Знаеше, че лично генералът е настоявал (щом младите се инатят и искат да сърбат казармена чорба далеч от татковото опекунство), по-добре да дойдат да служат именно тук, където командва парада този Фигаро с пагони на прост прапоршчик. Младото семейство ще бъде при него като зад каменна стена. Както бяха се споразумели предварително…

А Серьожа не се съмняваше, че генерал Тягунов може да бъде благодарен.

Да, той няма да бърза. Ще се появи пред Тягунови малко по-късно. Да направи впечатление, да спечели от контраста. Нека другите любопитстват и въздишат. Серьожа ще бъде навъсен и делови. Знае как да впечатли разглезената от чуждото внимание красавица — ще бъде равнодушен към нея, а при разговор — небрежен.

Той има нужда от нея. Но първо трябва да й стане нужен, и вече после ще й благодари.

Докато съпругът й с угрижен вид уреждаше нещата си и представяше документите, Ала се разхождаше самотна из града, без да обръща внимание на възторжената тълпа, която не я оставяше на мира. Всички се тикаха да я разгледат по-добре, изблъскваха с лакти старшите по звание, без да спазват субординацията.