Читать «Отписаният» онлайн - страница 68

— Ай, не викай! — Руслан, същият онзи „ангел хранител“ на Серьожа Горюнов, запуши ушите си. — И не ни блъскай, драги, сами ще си отидем. Защото, ако аз те блъсна! — и направи съответния жест.

Всички се възмутиха от нахалството на новодошлите. Дори за малко да провалят преследването на БТР, с който войничетата са похитили Ала — както решиха всички.

20

В това време съпругът на Ала, Павел Тягунов, подреждаше кътчето в общежитието, оградено с параван, шперплатова плоскост и одеяло, от също такива кътчета в една огромна зала.

Павел миеше пода яростно, по курсантски, а през пролуката го наблюдаваха офицерските жени, толкова млади, колкото и неговата жена, макар и по-малко красиви. Павел имаше мъжествена и същевременно по младежки ъгловата красота. Пък и си го биваше на ръст, по нищо не отстъпваше на забележителната си съпруга. И жените го обсъждаха и като се подсмихваха, подрусваха децата си.

— Вие ли сте лейтенант Тягунов? — попита запъхтелият се дневален, когато дотича в общежитието.

Павел се изправи. Дневалният се оказа с една глава по-нисък от него.

— Какво има?

— Току-що откраднаха жена ви с бронетранспортьор! — на един дъх изрече дневалният и ококори очи. — Дежурният по поделение нареди да се явите…

— Започва се… — Павел сърдито хвърли парцала в кофата. — Да не го е откраднала тя?

Когато стигнаха до танковия парк, бетеерът се връщаше, а от люка му надничаше оцапаното и сияещо лице на жена му. Павел отдалеч й показа юмрука си.

Бронетранспортьорът забива спирачки, разтърсва се и едва не отнася вратата на парка. Моторът заглъхва. Ала сваля душния шлемофон и пред всички се хвърля на врата на мъжа си.

— Колко е хубаво! Необяснимо и готино!

Все й е тая, че ги гледат, че поличката й се е вдигнала до не знам къде, та се виждат символичните й гащички.

— Ах, не можеш да си представиш! Мерцедесът ряпа да яде! Като отцепиш по равното, можеш да заспиш! А тук нагоре-надолу, нагоре-надолу… Така възбужда, толкова е сексуално, толкова романтично! Било през яма, било през падинка…

— Стига си правила циркове! — разсърди се съпругът и подръпна вдигналата се поличка, после внимателно я свали на земята — в прекия и в преносния смисъл.

И тя спря да бъбри и видя как се карат на момчетата, които й разрешиха да се повози.

— Не им се карайте! — помоли тя капитан Холин. — Моля ви! Аз съм виновна. Ама, другарю полковник, много ви моля.

Можеше ли суровият капитан Холин, току-що получил извънредно звание, да устои пред умолителния й поглед?

И дори това да не означаваше нищо, но дълго чаканата заповед на министъра не изпълни душата му с толкова бурна радост, както този нежен, умолителен гласец.

— Никой няма да ги накаже — тихо, но ясно се обади някой отзад. И когато Ала се обърна, видя за първи път прапоршчик Горюнов, за когото й предстоеше да научи много интересни неща.

Тя схвана, че тук той не е най-старшият. Но гласът му, никой не можеше да я излъже, такъв глас има само най-главният.