Читать «Отписаният» онлайн - страница 138

— Ще ви обясня всичко, само не ме прекъсвайте — влязох в законната си роля. — Значи така, ние с вас, Светлана, се качвахме в залата. И аз забелязах как един младеж се отдръпна от нас, докато другите мъже, напротив, все се стараеха да привлекат вниманието ви.

— Е хайде… — въздъхна Ала. — Това никой не може да й отнеме.

— Сега разбирам, че е бил бившият ви мъж, дошъл на премиерата.

Тя пребледня и поотвори уста.

— Паша? Той е тук?

Не е лоша актриса. Но сега не хитруваше. И по този повод се спогледахме с Грязнов. Май реакцията й е съвсем непосредствена. По-естествена не може и да бъде.

— Той се дръпна от вас, Светлана. Но нали го познахте по фоторобота, не е ли така? И той ви е познал. И се е страхувал, че ще го забележите. А защо да се крие от родната съпруга и нейната приятелка? Защо да се крие?

— Искахте да обясните скандала, станал там — напомни ми Светлана. Тя бе малко объркана. И като че ли преживяваше заради приятелката си. Това личеше по погледите й към Ала, която пушеше цигара след цигара.

В това време, без да чука, в кабинета влезе Лара с поднос, на който имаше чаши кафе и пасти.

— Тю, че сте задимили! — Тя сложи подноса пред Грязнов. — Вячеслав Иванович, вашите любими… Между другото тук не се пуши. — Тя се обърна към Ала. — Виждате ли какво пише?

— Аз съм поканена — напомни Ала причината за появяването си тук. — Самият домакин мълчи и аз се възползвах…

— Трябва да знаете, че Александър Борисович е голям ценител и познавач на женския пол! — обяви Лара, а аз исках да й зашлевя един по задника. — Той е джентълмен и никога няма да каже…

— А аз се възползвах — пак повтори примата, като изгасяше цигарата си.

— И аз бих искала да се възползвам — не спираше Лара и лукаво поглеждаше към мен: какво, добре ли те наредих? — и да взема автограф от вас. Че нашите мъже няма да се сетят да го направят. В главата им има само престъпления.

Ала мръдна пълните си рамене, поласкана от комплимента, и се подписа в тефтерчето, което Лара й протегна.

— За едно съжалявам — каза Ала, — че дойдох при вас без адвоката си.

Изглежда, не знаеше, че с адвокат отиват на разпит не свидетелите, а обвиняемите.

— Искате ли да го заменя? — пошегува се Лара, която уж беше готова да излиза. — Аз съм пети курс в юридическия…

— Ще излезеш ли най-после? — попита Слава през смях.

— Край! Излизам! Излизам! Ще пийна чай с нашите колеги. — Тя врътна тесните си бедра, с които толкова се гордееше, и излезе най-сетне от кабинета.

— Никога нямаше да помисля. В прокуратурата — такива красиви момичета! — рече примата. — Предполагах, че са стари досаднички, книжни плъхове, могат да уплашат и гаргите. Извинете. Ако бях на ваше място, нямаше да пропусна своето.

И се засмя невесело.

— И тъй — Ала пак извади цигарите, после се сети нещо и отново ги прибра, — поканихте ме тук, за да разпозная бившия си мъж?

— Сега виждате, че не можехме по друг начин — махнах с ръка. — Бездруго сме прекалено откровени с вас. Разбира се, още не всичко в това дело е ясно. Но кажете: бил ли е отличен стрелец?