Читать «Отписаният» онлайн - страница 137

И попадаш като между чук и наковалня. Но къде са те? Ще дойдат ли изобщо? Светлана непременно ще дойде. А примадоната — не знам. Докато скучаех, се загледах по-внимателно в Грязнов.

Изглежда, е взел новата връзка от някой от сътрудниците си. Избръснат, но явно набързо. Взел е електрическата самобръсначка на някой сътрудник. Иска да направи впечатление. Ах, Слава, ах, злодей такъв!

И направи! Нашите гостенки се появиха с половин час закъснение. И веднага го зяпнаха. Ясно е, че са очаквали да видят само мен. Май не бяхме се уговаряли, че на партито ще водя и приятел. При това Слава се изчерви.

— Полковник Грязнов! — представих го. — Началник на МУР. А това е Ала, това — Света…

Но гостенките преместиха погледите си върху нещо друго. Видяха фоторобота на издирвания.

— Боже… — промълви примата. — Пашка!

— О, Господи… — повтори Светлана. — Какво означава това?

Бях доволен. Точно това трябваше да се докаже!

Грязнов, който пак видимо се изчервяваше, ми показа вдигнатия си палец.

— За какво ме поканихте? — попита надменно Светлова, след като се окопити. И седна в креслото ми без покана, като веднага запуши. Точно до надписа: „Тук не се пуши!“

— Можехте да кажете направо — поклати глава Светлана, — а не да си правите с нас експеримент.

— Сядай! — изведнъж й заповяда Ала. — Аз съм виновна. Говорихме по въпроса. Още вчера, когато ми натресе този Шерлок Холмс! Приеми го, поговори… И какво означава всичко това, Александър Борисович?

— Че вие, момичета, го познавате добре. — Слава пое инициативата в свои ръце. — Този душегубец. И неволно го потвърдихте току-що.

— Откъде решихте, че го е направил той? — Ала присви очи и погледна към мен. — Е, някой го посочил, описал външността му…

— Има сума доказателства, например пръстовите му отпечатъци. Ето експертизата… — тикнах към нея донесените от Грязнов материали. — Виждате ли? Това са отпечатъците там, където е живял и откъдето е извършено убийството.

— И какво от това? — възрази Светлана. — Аз също къде ли не съм била. Може случайно да съм пипнала нещо… В хотела например или на друго място.

— Да, да — ободрих я. — Говорете нататък. В кой хотел, не помните ли? За какво си говорихте?

Тя прехапа устни, погледна бързо приятелката си.

— Що за хотел? — попита раздразнено Ала. — Била си там с Паша? Да не си откачила?

— В никакъв случай! — протестирах. — Просто от хотел „Мир“ е застрелян прессекретарят, за това съобщиха по телевизията, ако помните. По-нататък. Света, сигурно ви се стори странен скандалът, който се разрази вчера във фоайето на театъра.

— Какво пък сега? — намръщи се Ала. — Скандал? Вчера? По време на моята премиера? Можеш ли да ми обясниш нещо? — Тя се обърна към приятелката си.

— Почакайте за момент! — Слава се изправи и както в училище вдигна ръка. — Извинете, но в такива кабинети въпросите се задават от домакините.

— Ах, да, забравих къде се намирам…

Ала Светлова стана бавно и сластно повдигна рамене, после седна до приятелката си. Грязнов ги гледаше като омагьосан. Просто не сваляше очи от тях.