Читать «Отписаният» онлайн - страница 140

— Вашата съпруга се обади — съобщи ми с меден глас. — Но аз й казах, че имате важно съвещание.

— И правилно си направила — отбеляза Слава, като се канеше да вдигне тост. — Искам да направя признание. Мили дами! За първи път съм в такава сладка компания…

Още близо пет минути се горещи така, вдъхновяван от вниманието на гостенките. Поглеждах към Ала. Тя поклащаше тъжно глава и слушаше разсеяно. Може би си спомняше нещо.

11.

Когато Павел и Ала Тягунови заминаха за столицата на курсовете, Серьожа не беше на себе си. По цели нощи не спеше, размишляваше за неуспеха.

А когато веднъж най-сетне заспа, му се присъни един сън. Уж чеченците, събрани на огромна тълпа пред портала на поделението, крещят и изведнъж тръгват в атака. Оръжието им — настъпателното и отбранителното — са парите. Дават цели пачки на дневалните и дежурните, на часовите и офицерите, на всеки, който се изпречи на пътя им. Пред този всесилен аргумент отстъпват всички. И ето ги вече близо до щаба.

Виковете „Къде е Горюнов? Дайте ни Горюнов!“ се превръщат в скандиране, към което се присъединяват войниците и офицерите.

Серьожа бяга от тях от кабинет в кабинет, за да се спаси, да се скрие, но напразно. Вече са до знамето на полка, часовоят тъкмо се кани да насочи автомата, но под одобрителния рев на присъстващите му дават най-голямата пачка и го потупват по рамото. Големите пари помитат всичко по пътя си, обезоръжават и угасят последните огнища на съпротива. Ето и часовоят предава автомата си и знамето на полка…

А под одобрителния рев на насъбралите се допират нож до заклещения в ъгъла Серьожа…

Той извика и скочи от леглото. И видя: някой стои под прозореца му, а в ръката му нещо проблясва.

— Кой е? Какво има?

— Аз съм, Шура Холина. Събудих ли те? А ми казаха, че не си спял нощем.

— Пфу, че ме изплаши. Влизай.

Сега бе готов да поговори, с когото и да е. Дори с Шура, едрата разплута жена на вечно дежурния капитан Холин.

— За какво си дошла? И толкова късно… Колко е часът? Серьожа запали лампата и подсвирна, като видя часовника. А тя стоеше както преди на вратата с проблясваща бутилка водка в ръката, напудрена неумело и нацапана, та изглеждаше още по-възрастна и отблъскваща. Същинско бостанско плашило.

— За какво… — подсмръкна тя. — За каквото другите, за това и аз.

Той дори отстъпи, сякаш бе дошла от току-що преживения кошмар.

— Какво се е случило? Чакай! Стой там, където си… Разтърси глава и изтрезня. Вчера малко прекали. В последно време му се случваше все по-често.

— При теб е цял харем — рече Шура, като се приближи и заразглежда старинните красавици от репродукциите.

— Точно така! — отвърна той, като продължаваше да се отдръпва. — Като се откриеш там — добре дошла…

Тя го гледаше, хипнотизирайки го с погледа си, и продължаваше да настъпва.

— Холин наряд ли е? — угоднически попита Серьожа.

— Че той винаги е наряд — пристъпи тя. Но той успя да избяга зад масата.

— Казвай защо си дошла? Че ще извикам мъжа ти!

Тя седна на масата, отвори бутилката и наля в неизмитите чаши.