Читать «Отписаният» онлайн - страница 128

Влязох в театъра. Светлана стоеше още горе и ме чакаше. От нея може да излезе чудесна съпруга. Щом спътникът й се държи по този начин, значи не е възможно по друг.

И отново, за кой ли път, ме хвана под ръка. Мълчаливо, сякаш нищо не се е случило. Притиснах лакътя й.

Свела поглед, тя вървеше с мен през редицата от любопитстващи служители на музата.

— Говорих с Ала — каза тя, когато влязохме в залата. Операта ехтеше с пълна сила. — Ще ви чака след края на спектакъла.

Седях до нея, не чувах почти нищо и не се стараех да вникна какво става на сцената. Трябваше да разбера какво става с мен.

Днес си поставих оценка „много добър“. Всичко можеше да стане много по-добре, ако не беше тази пъргава чистачка. По-точно, ако й плащаха нормално и тя не събираше стъклен амбалаж.

Седях и чаках кога ще утихнат страстите на сцената, а моите ще се разпалят. Не исках да мисля, че всеки момент Светлана ще си отиде. Щом оперната прима, която познава Горюнов, ни чака, напълно е възможно да отложи определената за „Метропол“ среща.

— Ето ти пари. — Тя ми подаде сто долара. — Иди тук зад ъгъла и купи цветя… Само че бързо! — И се намръщи, явно очакваше протеста ми. — Всичко знам за твоята заплата, знам, че я даваш на жена си. Това е от нас двамата. Само чайни рози, нейните любими, и най-големия букет. Трябва да стигнат…

Тъкмо ръкопляскахме, изправили се бяхме заедно с всички, а тя ми говореше всичко това на ухото с тон, който не търпи възражения.

Към сцената летяха цветя. Певицата ги хващаше…

Погледнах в програмата. Ала Светлова, заслужила и прочие. Какво общо може да има с бившия писар на полка?

9.

Ала Светлова седеше сред цветя — повечето от същия италиански магазин, където изтичах и аз.

Затова почти не погледна нашия букет.

Според мен повече се преструваше, отколкото всъщност бе изтощена.

— Никога не си пяла така! — възкликна Светлана и целуна подадената буза. На мен бе предложена ръка за целувка.

Не хранех илюзии. Затова ме възнаградиха с оценяващ поглед, в смисъл: откъде ли Светка е изровила това съкровище? Освен оценка, в погледа имаше и любопитство. Сигурно Светлана е успяла да й разкаже това-онова за моята особа.

— Е, аз ви оставям! — каза Светлана. — Чакат ме. Трябва да съм там след пет минути. Не се сбогувам с теб! — Тя махна на примата и изчезна зад вратата, към която напираха поклонници с поздравления.

Значи не е отложила срещата, както предполагах.

— Не мога да ви отделя повече от пет минути — съобщи Ала. — Виждате ли какво става? Лельо Шура, кажи на всички, че съм заета! Приемам поклонници! — извика на възрастната жена, която се показа на вратата. — Има време за банкета… Нека започват без мен. Нали не сте против, че ви назначих за мой кавалер, иначе няма да мога да се откача. А вие, естествено, обичате Светка?