Читать «Отписаният» онлайн - страница 130

— Така си стоя сама. Всички се възхищават, всички ме обожават. И всички мислят, че не могат да допрат до мен. Да се вредят. И никой не се сеща, че няма нужда от усилия — вратата е отворена! Вие, мъжете, разбирате ли изобщо от хубави жени? Нищо не разбирате! Затова има толкова самотни между тях. А мислите, че чакат своя принц… Де да беше така! Какъв ти принц! Поне да те посрещне някой след спектакъла, да те закара до вкъщи.

Тя стана, снажна, царствена, наистина може да разтрепери плахите и комплексирани мъже. Протегна ми ръката си с характерния жест, като изви китката си за целувка.

Така и постъпих. Положението ме задължаваше. Макар че какво ново научих? Още веднъж се убедих, че светът е малък. Тя е бившата жена на младия Тягунов. Вече бях чувал, но никога нямаше да помисля. Помня, че Саврански разказваше за триъгълника.

— А вашата фамилия… — попитах вече на вратата.

— Смених я — каза с изморен глас. — Не ме мъчете повече, може ли? После ще ви разкажа всичко, съвсем всичко. Но само не днес. Стига за днес. Става ли?

И тя ми подаде визитната си картичка с причудливи винетки. Поклоних се още веднъж…

На път за прокуратурата, където възнамерявах да се срещна с Меркулов, се постарах да осмисля цялата днешна информация.

За какъв дявол да си пълня главата с тези любовни триъгълници? Трябва да проверя отпечатъците от пръстите върху бутилката от кока-кола. И да ги сравня с намерените в хотел „Мир“ и в квартирата на „Садовое колцо“.

Връхлетях в кабинета си. Позвъних на Меркулов.

— Сега ще сляза — каза той.

После звъннах на Грязнов на „Петровка“.

— Имам за теб едно шише — прошепнах тайнствено.

— Не го отваряй без мен! — поръча той. — Веднага идвам. Ти все вкарваш тапата вътре.

— Току-що ми се караха заради теб! — започна Костя от вратата. — Звъниха от МВР, питаха кой е този Турецки, че да дава заповеди на милицията. Провалил си им целия план. Наложило се да гонят някакво такси… Можеш ли да ми обясниш какво става?

— Видях го — казах след малка пауза. — И дори успях да разговарям с него. А после го изпуснах. Театър, пълно с народ, жени, дипломати… Като нищо можеше да започне да стреля, да вземе заложници. Подкачаш ме, че не съм достатъчно популярен сред сътрудниците на МВР, а ти висиш по разни ненужни съвещания, докато аз хващах престъпника.

— Защо ненужни? — Той сви рамене. — Тъкмо по мое предложение главният помоли силовите структури да изпълнят точно всичко, което си им наредил. Имаше резултат.

— Ето ти резултат! — показах бутилката и шалчето. — Изплъзна ми се, но не съм останал без трофеи. А за какъв резултат говориш?

Костя хвана внимателно с два пръста бутилката и кой знае защо я погледна на светлината. Поклати глава, когато разглеждаше шалчето.

— Оперативните служители вече намериха таксиджията, който го е карал — обясни Костя. — И той им показал блока, където го е оставил. Но защо реши, че това е точно той?

— Сега ще дойде Слава Грязнов и ще видим — отговорих. После се разходих из стаята и попитах: — Някой започна ли наблюдение на тази сграда?

— Не, чакахме вашето указание — рече Меркулов и се засмя.