Читать «Отписаният» онлайн - страница 129

Тя запуши, макар да мислех, че оперните солисти трябва да се въздържат от това. Или нещо не разбирам от тяхното белканто.

— Та какво сте искали да научите от мен?

— Познавате ли Сергей Горюнов?

— Да, добре го познавам. Толкова добре, че заради него се разведох с мъжа си. Като си спомня, потрепервам… А какво е забъркал? Извинете, че питам, но ми се иска да съм по-наясно. Скоро ще ме изнесат оттук. Нали чувате.

— Трябва ми като свидетел по едно дело.

— Така си и знаех, че ще се забърка в нещо! — каза тя сърдито.

— Какъв човек…

— Не го обвиняват в нищо — повторих аз. — Но би могъл да осветли някои обстоятелства по едно дело, с което се занимавам.

— Искате ли нещо от мен? — попита тя нетърпеливо.

— Защо сте се развели заради него с мъжа си? — попитах неочаквано за себе си.

— Пет минути няма да ни стигнат. — Тя се намръщи леко. — И едва ли е криминално дело.

— Горюнов се страхува, че ще го убият, както убиха другите — казах. — Затова питам.

— Страхливец! — Тя махна с ръка. — Бившият ми мъж не е способен на такова нещо.

— Не заради вас — рекох търпеливо. — Може да сте чули? Убиват влиятелни хора, дори помощници на министри. Странна история, нали? И още от самото начало, когато това започна, Сергей ни уверяваше, че също може да го убият.

— Ами да, той стана референт или някакъв там при бившия ми свекър — измърмори тя.

Аз я загледах, без да казвам нищо. Жена на сина на генерал Тягунов? Сега вече бивша.

— Какво ме гледате? — попита тя, като изтръскваше цигарата си о ръба на масичката. — Само не казвайте, че сте ме виждали да пуша. Да, бях съпруга на Павлик Тягунов. Какво ви учудва?

— Не, нищо — измърморих, — продължавайте.

— Какво да продължавам? — Тя сви рамене. — Имах там със Серьожа някои неща, казали на мъжа ми нещо не както трябва… С една дума, той се съгласи на развод и избяга от мен в Чечня. Където изчезна…

Гласът й трепна. Тя махна с ръка и се обърна.

— Те, Тягунови, имат много високо разбиране за чест. Къде ще се мерим ние… Извинете.

Тя избърса очите си, после се огледа в голямото огледало, поправи грима си.

— Извинете. Питайте каквото ви трябва. Времето ми е малко.

— Къде може да се намери сега Горюнов? Бил отишъл на Алтай. После съобщиха, че се върнал. Но не си е вкъщи. Не му е свършила отпуската. За нас представлява повишен интерес като човек, който може би нещо знае.

— Ами да, поръчковите убийства… Не можете да ги разкриете. Затова се хващате за първия срещнат. Но тук с нищо не мога да ви помогна. Не знам къде се крие. Поне на мен отдавна не се е обаждал. Но ако се обади? Как да ви намеря?

Дадох й визитната си картичка. Тя я повъртя между пръстите си. Подсвирна.

— По особено важни дела. Нещо като заслужил или народен артист?

Засмях се.

— А вие сте чудесен — призна тя. — Ще ми станете ли поклонник? Или не мърдате от Светка? Само имайте предвид, че тя не може да има обожатели като вас. Поне това знаете ли?

Премълчах. Сигурно съм имал тъжен вид, затова ми каза поверително: