Читать «Отписаният» онлайн - страница 102

— Не аз. Константин Дмитриевич ни подозира в недостатъчен професионализъм — кимнах към телефона.

— Да върви по… — Слава се протегна в креслото. — Не съм глупак. Попитах: познавате ли този човек? А тя ми дава снимките на мъжа си. Това, което донесох, е една десета част. Не ми даде повече. Пък и не е необходимо.

А нали е изчезнал мъжът й. Как да се държи, ако е той? Да го изпие с очи? Да се зарадва? Но на какво да се радва, ако е друг човек?

— Казах й, че го търсим като безследно изчезнал — продължи Слава. — И тя ми повярва, разбираш ли? А аз я излъгах.

— Едно ме смущава — казах аз, — защо са ти продали вещите му? Убитите от мъка най-малко мислят за това. Още повече че търсиш техен близък.

— Пак излъгах. — Слава въздъхна. — А ти ме разобличи.

— Значи все пак ги пропи?

— Все пак имаш лошо мнение за мен — отвърна той. — Видях как живее жената с две деца и болен свекър, без мъж. И им казах, че тези предмети трябва да бъдат изкупени. И дори се подписах на някаква квитанция, която намерих в джоба си. Май беше някакво старо постановление за обиск, което не съм използвал.

Пак се спогледахме. Какво щях да правя без него?

— Прости ми, ако можеш — казах. — И да го забравим като страшен сън. Не ми обясни кой ти удари окото?

— Заспах на гарата, в стаята за майки с деца, изведнъж тичат местните милиционери и започват да ми извиват ръцете… Сигурно нещо не са разбрали. И се наложи да се бия. Те извикаха подкрепление. И едва след около десет минути ми поискаха документите. Когато видяха, че пред тях стои шефът на МУР, ме изпратиха за Москва. Безплатно, със спецдокументи.

Колкото по-многословни отговори дава, толкова повече въпроси предизвиква.

— Последен въпрос. Ако не искаш, можеш да не отговаряш.

— Е? — разреши великодушно Слава.

— Как се озова в стаята за майки с деца?

5.

Серьожа Горюнов пристигна в бившия си полк около пладне.

Както и преди, около поделението имаше будки, от които надничаха смугли брюнети с черни мустаци. Изглежда, контингентът се е сменил. Серьожа не позна никого. Тези, които го следяха, отдавна са заминали. Изпратили са роднините си на своето място, оказало се доходно.

Впрочем беше доходно, докато Серьожа осигуряваше материално целия полк, тоест навреме повишаваше звания и плащаше заплатите.

— Кой е дежурен по полк? — попита той строго дежурния по КПП, като показа документа си.

Дежурният се замисли. Още е млад. Скоро е произведен, за първи път е сложен — Горюнов определи с точно око.

— Сигурно майор Холин? — попита той.

— Ах, да, Холин… — трепна сержантът. Подпухнал от сън, още не можеше да мисли. Серьожа сам виждаше, без неговите обяснения, какво се е изменило в частта. Непочистен плац. Размотават се войничета, раздърпани, небръснати, ръцете — в омазнените джобове на памучните панталони.

— Ами извикайте го, какво стоите! — Серьожа се намръщи.