Читать «Отписаният» онлайн - страница 103

Май само това не се е променило: Холин, както и преди е дежурен и както и преди е майор. Той, Горюнов, съумя, по-точно успя да му присвои това звание малко преди да си замине. А сега — така ще си остане майор. Така и ще умре без калпака, който се полага на полковник.

Холин веднага дойде — остарял, отслабнал, смотан.

— Серьоженка! — Той заряза субординацията и веднага се хвърли да го целува. — Родничкият ми! Нима пак при нас? А казваха, че май си бил при самия министър…

— Ами минах, трябва да поговорим. — Горюнов се огледа. — Къде можем да поговорим в този бардак?

Холин махна с ръка. Лицето му се изкриви. Бардакът си е бардак. Впрочем имаше го и преди. Но имаше и армия. Сега остана само бардакът.

Влязоха на територията на частта, седнаха в стаята на дежурния.

— Виждаш ли какво става? — попита Холин и кимна към прозореца. — Щом си замина, всичко започна да се руши. „Бащицата“ се пропи, пенсионира се, получи удар. Последно сме вземали заплати през май. Нали сега служиш при министъра, това ли е реформата в армията? Когато офицерите се пропиват и бягат, където им видят очите?

— Всеки ден чета за това по вестниците — прекъсна го раздразнено Серьожа. — Кажи ми друго. Ваня Прохоров не се ли е появявал тук?

— Не, ни вест, ни кост. Откогато се изгуби след Паша Тягунов в Чечня, така и не се чу. Семейството му е тук, сигурен съм. Можеш да питаш Надя, жена му… — Холин намигна на Серьожа и го ръгна в хълбока. Но го направи някак унило, без предишната игривост.

— Нашите жени постоянно си спомнят за теб. Какво време беше, казват. Направо епоха. Това беше преди Серьожа. Не, не, след Серьожа. Не са те забравили. А колко бебета са кръстени на теб! И все гадаеха: как ли са се развили там отношенията им с Ала Тягунова?

— Май и на теб ти е интересно? — Горюнов се усмихна и запали цигара.

— Че как! Помня, като се хванахме на бас. Ти първо загуби, после си навакса. Когато тя дойде през нощта при теб. Помниш ли?

— Да, помня, помня — измърмори Горюнов, но мислеше за нещо свое. — Значи няма никакви вести?

— От Прохоров ли? Или от Тягунов? — попита Холин.

Серьожа го погледна внимателно, сякаш го виждаше за първи път.

От кого наистина? За кого да пита? Искаше да научи кого подозира милицията. Казват, че направили фоторобот.

Но кой знае защо заедно със заподозрения непрекъснато си спомня Павел Тягунов, Алиния мъж…

— Идва следовател от Москва при Надя Прохорова — съобщи Холин. — Показвал съставения портрет.

— И какво? — наостри слух Серьожа. — Чий портрет?

— Не го разпознала, но казва, че приличал на някого. Попитай я. Искаш ли да отидем двамата? Следователят взел от нея снимки на Иван за разпознаване. Издирвали го като безследно изчезнал. Но тя не е глупава, веднага разбрала. Не прилича, казва, за първи път го виждам. Кога е било следователите от Главна прокуратура и от Московската криминална милиция да издирват безследно изчезналите? А щом го търсят, значи е жив, но е забъркал някаква.

— Надка беше разсъдлива — съгласи се Серьожа и отпусна възела на връзката си. — Обаче наистина ли не е приличал, или е излъгала?