Читать «Отвъдни очи» онлайн - страница 3

Това, което се надявах да намеря в лунапарка, бяха убежище, анонимност и място за спане, три редовни хранения на ден, а също и джобни — възнамерявах, разбира се, да спечеля всичко това. Въпреки че бях убиец, бях най-малко опасният десперадо, напускал някога Запада.

Но все пак онази първа нощ се чувствах като крадец и очаквах някой да вдигне тревога, да изтърчи срещу мен през лабиринта от атракциони, щандове за хамбургери и будки за захарен памук. Из лунапарка би трябвало да обикалят поне двама пазачи, но когато проникнах вътре, не забелязах никого. Вслушан за отзвука от патрулната кола, продължих нощната си обиколка на знаменитата централна алея на панаира на „Сомбра Брадърс“, второто по размери пътуващо представление в страната.

Накрая спрях при гигантското виенско колело, у което мракът бе предизвикал зловещо превъплъщение: в сиянието на луната, в този мъртвешки час, то не приличаше на машина, особено пък на апарат, предназначен за забавление, а създаваше впечатление, че е скелет на огромен предисторически звяр. Напречните греди, подпорите и кръстосаните спици спокойно биха могли да не са от дърво и метал, а парчета кост от калций и други минерали, последни останки от разложен левиатан, изхвърлен от древното море на самотен бряг.

Застанал в сложната мрежа от лунни сенки, хвърляни от този въображаем фосил от палеолита, погледнах към увисналите неподвижно черни гондоли с по две седалки и осъзнах, че това колело ще изиграе роля в жизненоважно събитие от живота ми. Не знаех как, защо или кога, но знаех без съмнение, че точно тук ще се случи нещо знаменателно и ужасно. Знаех.

Достоверните предсказания са част от дарбата ми. Не най-важната част. Нито пък най-полезната, изумителната или страховитата. Притежавам и други специални способности, които използвам, но не разбирам. Тези умения извайват живота ми, но не мога да ги контролирам или да ги задействам по своя воля. Притежавам „отвъдни“ очи.

Вгледан нагоре към виенското колело, всъщност не виждах подробности от намиращото се в бъдещето зловещо събитие, но бях залят от вълна вледеняващи усещания, всепоглъщащи впечатления за ужас, болка и смърт. Олюлях се и за малко да падна на колене. Не можех да дишам и сърцето ми тупкаше диво, а тестисите ми се бяха стегнали и за момент имах чувството, че ме е ударила светкавица.

След това цунамито отмина и последните капки парапсихична енергия се оттекоха от мен, като оставиха след себе си само слаби, едва доловими вибрации, които биха могли да бъдат усетени само от друг с подобни способности — зловещи трептения, излъчвани от колелото, което сякаш сипеше във всички посоки частици от съхранена в него мъртвешка енергия, досущ както натежалото преди буря небе зарежда деня с притеснително напрежение много преди първата стрела на светкавица и тътен на гръм.