Читать «Отвъдни очи» онлайн - страница 6

Двуместните колички бяха малки, стигаха ми едва до над коленете. От задната част на всяка стърчеше прът, който опираше в мрежата на тавана, захранваше се по нея и позволяваше на шофьора да се блъска яростно с други маниакално пилотирани возила. Когато паричковците се тълпяха по алеята, областта около блъскащите се колички беше едно от най-шумните места на панаира и въздухът гърмеше от писъци и бойни викове, но сега тук бе неестествено тихо, също като при вкаменения препускащ табун коне при въртележката. Да напредваш незабелязано не беше лесно, понеже ниските возилца практически не предлагаха прикритие, а и защото издигнатият под беше от дърво и празното пространство под него даваше възможност на всяка стъпка да отеква в спокойния нощен въздух.

Врагът неволно ми съдействаше, понеже се беше съсредоточил настървено върху дейността, каквато и да беше тя, довела го сред подвластния на луната панаир, и по време на придвижването насам бе проявявал много повече предпазливост, отколкото сега. Коленичеше зад една количка горе-долу в средата на правоъгълния павилион, свел глава над фокуса на лъча на фенерче.

При промъкването ми напред кехлибареният отблясък от лампите потвърди, че става дума за наистина голям екземпляр, с дебел врат и широки рамене. Видимо добре замускуленият му едър гръб се очертаваше релефно под изпънатата и прилепнала тъкан на карираната му риза в жълто и кафяво.

Освен фенерчето си беше донесъл и платнена торба с инструменти, която беше размотал и разположил на пода до себе си. Поставените в отделни джобчета инструменти хвърляха отблясъци, когато при потрепването на фенерчето лъчът се плъзваше по тях и отскачаше от гладките им полирани повърхности. Таласъмът работеше бързо, вдигаше много малко шум, но мекото подраскване и цъкане, и стържене на метал върху метал стигаха да прикрият равномерното ми приближаване.

Възнамерявах да се прикривам до около шест фута от врага, после да му се нахвърля и да забия острието си в шията му, като търся и прережа югуларната му вена, преди да осъзнае, че вече не е сам. Но все пак въпреки шума, който създаваше, и въпреки тихите ми като на котка крачки все още се намирах на дванайсет или петнайсет фута от него, когато мъжът внезапно осъзна, че го наблюдават, вдигна глава от загадъчното си занимание, обърна се и се втренчи в мен, изумен и ококорил очи.

Подпря фенерчето „Евъреди“ на дебелата гумена броня на колата и лъчът му плисна светлина върху лицето на таласъма, по-силно върху брадичката и по-бледо към челото, изкривяваше чертите и хвърляше странни сенки над изпъкналите скули, а ярките очи на врага ми привидно бяха фанатично хлътнали. Без гротескните ефекти на лъча той все пак щеше да изглежда суров и жесток благодарение на изпъкналото си чело, веждите му се бяха сраснали над широкия нос, долната му челюст бе издадена напред, устата му бе тънка като конец и поради твърде масивните му черти, сред които бе хлътнала, изглеждаше още по-тясна, отколкото бе в действителност.