Читать «Отвъдни очи» онлайн - страница 5

Имах нужда от дом и приятели.

Бях само на седемнадесет.

Но ако щях да пускам корени тук, той трябваше да умре. Не смятах, че ще съм способен да живея в панаира, като знам, че наблизо е свил гнездо и някой от тях.

Отпуснах ножа покрай хълбока си.

Тръгнах след непознатия — покрай „Гъсеницата“ и задната част на „Клати-върти“, прекрачвах дебели електрически кабели, опитвах се да избегна стъпването върху боклук, който би могъл да издаде пред него присъствието ми така, както той се бе разкрил за мен. Напредвахме към тъмния, тих център на лунапарка.

Втора глава

Таласъмът

Той беше замислил нещо лошо — но това е присъщо за вида му. Бързаше през архипелага на нощта, претичваше през островите на лунната светлина и пред тях предпочиташе дълбоките езера от мрак, като се поспираше само там, където трябваше да се озърне, прескачайки от едно прикритие към друго, като постоянно се оглеждаше през рамо, ала така и не ме забеляза или усети.

Последвах го безшумно през центъра на увеселителния парк, не към някое от успоредните съоръжения, а през атракционите и покрай опакото на будки с игри и освежителни напитки, покрай „Камшика“, между „Тип-топ“ и „Вихъра“, наблюдавах го от прикрития, осигурени от спящи бензинови генератори, камиони и разнообразно оборудване, разпръснато по протежение на парцела. Както се оказа, мъжът се беше запътил към открития павилион с „Блъскащи колички“, където за последен път се поспря да се огледа, след това се изкачи по двете стъпала, откачи куката на портичката и пристъпи под тавана от електрифицирана мрежа и сред малките колички, застинали паркирани там, където са ги изоставили последните им шофьори, разпръснати от единия край на дървения под до другия.

Вероятно можеше да се скрия в близките сенки, откъдето да наблюдавам известно време, докато не добия някаква представа за намеренията на непознатия. Предполагам, че това щеше да е най-умният курс на действие, защото в онези дни знаех за врага по-малко, отколкото сега, и може би щях да извлека полза и от най-безполезното допълнение към скромния ми набор познания. При все това омразата ми към таласъмите — единственото название сред всички възможни, което според мен прилягаше на вида им — бе надмината само от страха и се притеснявах, че отлагането на сблъсъка може да подкопае смелостта ми. Потаен като сянка — умение, което не бе сред специалните ми дарования, а по-скоро последствие от това да си на седемнадесет и жилав, и в отлична физическа форма, — аз се приближих до „Блъскащите колички“ и последвах таласъма вътре.