Читать «Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън — (Мемоари на една леко нередовна жена))» онлайн - страница 4

Цъфнаха почти веднага. Още се блещех срещу онези огнеупорни завеси и се чудех дали бих могла да се справя с тях също толкова добре, колкото Скарлет О’Хара — със завесите с Тара, или пък що не взема да си спретна от тях една проста тога като на Евника в „Последните дни на Помпей“ (или тя май беше от „Кво вадис“) — и ония довтасаха: местният доктор, местният дръвник и местният маймун, последният — подкарал количка. След тях се набутаха и още няколко хаховци, докато накрая вътре се събрахме толкова народ, че можехме да започнем да се делим на отбори.

Нямаше защо да се притеснявам, че съм гола — като че ли никой не го забелязваше… което ме хвърли в смут. Джентълмените би трябвало поне да гледат похотливо. И едно подсвирване или някакъв израз на одобрение биха били съвсем на място. Всичко друго би накарало една жена да се чувства неуверена в себе си.

(Може би съм твърде чувствителна. Но откакто закръглих няколко стотака, придобих склонност всяка сутрин да се гледам в огледалото и да се чудя.)

Сред цялата тази тълпа натрапници имаше само една жена. Тя ме погледна и изсумтя, което ме накара да се почувствам по-добре.

После си спомних нещичко. Когато бях на дванадесет години, татко ми каза, че ще си имам сума ти проблеми с мъжете. Тогава му отговорих:

— Татенце, ама ти съвсем си превъртял. Аз изобщо не съм хубава. Момчетата и със снежна топка няма да ме замерят.

— Моля-моля, малко уважение! Не, не си хубава. Миризмата ти, скъпа ми дъще, миризмата ти. Трябва по-честичко да се къпеш… или някоя топла лятна нощ ще те изнасилят и ще те претрепят.

— Ама аз се къпя всяка седмица! И ти го знаеш!

— В твоя случай това съвсем не е достатъчно. Помни ми думата.

Запомних думата му много добре и после разбрах, че баща ми е знаел какво приказва. Когато съм щастлива и доволна от живота, телесната ми миризма е кажи-речи като на разгонена котка. Само че днес не бях доволна от живота. Първо ме стресна онзи мъртвец, после ония бракми ме ядосаха… а това вече намирисва другояче. Една неразгонена котка може да се свре сред цяла тумба котараци и те хич няма да я погледнат. И мене не ме поглеждаха.

Дръпнаха чаршафа от моето доскорошно другарче по легло. Хотелският лекар огледа по-внимателно ужасната червена локва. Наведе се, подуши и след това направи нещо, от което ме полазиха мравки: топна пръст в нея и го близна.

— Я опитай, Адолф! Да видим ти какво ще кажеш.

Колегата му (реших, че и другият е лекар) също опита кървавата каша.

— „Хайнц“.

— Не. „Скинърс“.

— При цялото ми уважение, доктор Ридпат, съсипали сте си небцето с евтиния джин, с който се наливате. „Хайнц“. В онази бълвоч, „Скинърс“, има повече сол. И тя убива деликатния аромат на доматите. А него вие изобщо не го усещате поради зловредните си навици.

— Десет хиляди, доктор Вайскопф? Равни залози.

— Ваш ред е. Какво бихте посочили като причина за смъртта, сър?

— Не се опитвайте да ми залагате капани, докторе. „Причината за смъртта“ си е ваша работа.

— Спиране на сърцето.

— Блестящо, докторе, блестящо. Но как така е спряло?