Читать «Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън — (Мемоари на една леко нередовна жена))» онлайн - страница 2
Роберт Хайнлайн
Но я първо да огледаме този труп…
Като продължавах да стискам Пиксел, заобиколих леглото и се наведох. (Глът.) Не го познавах. Не беше от тези, с които бих поискала да си легна, дори когато е в цветущо здраве. А пък сега явно не беше — дюшекът от неговата страна беше подгизнал от кръв. (Два пъти „глът“ и лека тръпка.) Кръвта бе изтекла от устата му или му бяха прерязали гърлото. Не бях сигурна, нито пък имах желание да проверявам.
Така че се дръпнах назад и се огледах за дрехите си. Подсъзнателно знаех, че стаята е хотелска — стаите под наем нямат същия вкус като частните домове. Беше луксозен апартамент. Доста време ми отне да претършувам всички шкафове, шкафчета, ниши, чекмеджета и т.н… и после пак отначало, тъй като първият опит не доведе до никакъв резултат. При второто претърсване, макар да ровех много по-внимателно, не намерих дори и парцал — нито моя размер, нито неговия, нито мъжки, нито женски.
Та волю-неволю реших да се обадя на управителя, да му обясня какъв е проблемът и да го оставя да извика ченгетата. Да го помоля също за халат, кимоно или нещо от сорта.
Огледах се за телефон.
Александър Греъм Бел се беше родил напразно.
Спрях и се закахърих.
— Кучета ги яли! Къде ли са заврели тоя загубен телефон?
Безплътен глас се обади:
— Мадам, бихме ли могли да ви предложим закуска? Гордеем се с нашето компле „Жътва“ — огромна купа с най-разнообразни пресни плодове; плато със сирена; кошница с току-що изпечени топли хлебчета, хрускави хлебчета, меки хлебчета с мармалади, желета, сиропи и белгийско масло. Печени барлопчета
Догади ми се; успях да се сдържа.
— Не искам закуска!
— Може би мадам ще пожелае нашето Събуждане след празник: богат избор от плодови сокове, гореща кифличка от собствената ни фурна, по ваш избор — изтънчени конфитюри и желета, чаша гореща напитка по ваш избор — засищаща, ала не и застрашаваща фигурата ви. Поднасяме всичко това заедно с последните новини, лека музика за фон или успокоителна тишина.
— Не ми се яде!
Гласът замислено проговори отново:
— Мадам, аз съм машина, програмирана да предлага храна и напитки. Да ви превключа ли на друга програма? Домакинство? Главен портиер? Инженерни услуги?
— Свържете ме с управителя!
Последва кратко забавяне.
— Услуги за гостите! Гостоприемство с усмивка! С какво можем да ви бъдем полезни?
— Свържете ме с управителя!
— Някакъв проблем ли имате?
— Ти си проблемът! Ти човек ли си или машина?
— Има ли значение? Моля ви, кажете ми с какво мога да ви помогна.