Читать «Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън — (Мемоари на една леко нередовна жена))» онлайн - страница 3

— Щом не си управителят, не можеш да ми помогнеш! Ти на тестиси ли я караш или на електрони?

— Мадам, вярно, аз съм машина, ала действам твърде гъвкаво. Паметта ми включва цялата програма на Прокрустовия институт по хотелиерство, както и обикновени изследвания върху всички случаи до снощи включително. Ако бъдете така любезна да ми посочите проблема си, веднага ще го съпоставя с прецедент и ще ви обясня как той е бил разрешен така, че гостът да бъде удовлетворен. Слушам ви.

— Ако не ме свържеш за нула време с управителя, гарантирам ти, че той ще разнесе на трески ръждясалата ти кратуна със секира и ще инсталира на мястото й аналогов мозък „Бъроуз-Либи“. Кой е обръснал бръснаря? Какво пише за това в твоите изследвания, а? Дебил с дебил!

Този път се обади женски глас:

— Тук канцеларията на управителя. С какво можем да ви бъдем полезни?

— Махнете този мъртвец от леглото ми!

Кратка пауза.

— Домакинство, говори Хестър. С какво можем да ви бъдем полезни?

— В леглото ми има мъртвец. Това не ми харесва. Стаята изглежда разхвърляна.

Нова пауза.

— Компаньонски услуги „Цезар Август“ — за всеки вкус. Правилно ли съм разбрал: един от нашите джентълмени компаньони е починал в леглото ви?

— Изобщо не го знам кой е и какъв е. Знам само, че е мъртъв. Кой има грижата в подобни случаи? Рум сервизът? Онези, които изнасят боклука? Лекарят на хотела? Освен това искам да ми се сменят чаршафите.

Този път ми пуснаха и лека музика, докато чакам… и аз чаках: цели две опери от цикъла за „Пръстенът на нибелунгите“ чаках и точно започна третата и…

— Счетоводство, говори мистър Мунстър. Тази стая не е била наета за двама души. Ще има допълнително…

— Виж какво, тъпанар такъв, става въпрос за труп. Според мене аз и един труп не сме двама души. Кръвта капе от дюшека по чергите ви. Ако веднага не изпратите тук някой от вашите, отиде ви килимът.

— Ще има и допълнителна такса за повредения килим. Това не е нормална амортизация.

— Грррр!

— Моля?

— Точно се глася да подпаля завесите.

— Губите си времето; завесите са огнеупорни. Но заплахата ви е записана. Според Закона за наемане на стаи, член седми, алинея „д“…

— Разкарайте тоя труп оттук!

— Моля ви, задръжте! Ще ви свържа с главния портиер.

— Само ме свържете и ще го застрелям още щом цъфне на вратата. Хапя. Дращя. Устата ми се пени. Днес още не съм си постреляла.

— Мадам, моля ви, въздържайте се! Ние се гордеем с…

— После ще дойда в канцеларията ти и като те докопам, господинчо Мутра Мунстър, ще те вдигна от стола, ще седна аз на него, ще те метна през коляно, ще ти смъкна гащите и… споменах ли ти, че съм от „Херкулес Гама“? Повърхностно ускорение две и половина g. Такива като вас си ги гризваме за закуска. Така че стой си там и не ме подкокоросвай, иначе…

— Мадам, съжалявам, ала трябва да ви съобщя, че не можете да седнете на стола ми.

— Ха на бас!

— Защото нямам стол. Завинтен съм здраво за пода. А сега съм длъжен да ви пожелая приятен ден и да ви прехвърля на охраната. Допълнителните такси ще бъдат вписани в сметката ви. Приятно прекарване в нашия хотел!