Читать «Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън — (Мемоари на една леко нередовна жена))» онлайн - страница 34

Татко сам беше измислил този лосион и той се употребяваше предимно при напукани ръце. Точно сега му трябваше, за да успокои кожата на ръцете си след силния сапун с луга, който току-що бе използвал.

Щом потеглихме пак, той рече:

— Морийн, това бебе е било мъртво много преди Джаксън Иго да изпрати да ме повикат. Сигурно още от снощи.

Опитах да ми стане жал за бебето. Но да израснеш в тази къща — не бих пожелала на никого подобна съдба.

— Тогава защо те е повикал?

— Да благословя смъртта. Да ме накара да му издам смъртен акт, за да си няма неприятности със закона, когато го погребе… точно в този миг той сигурно тъкмо това прави. Най-вече за да ме разкарва — и тебе също — да бием десет километра път, за да си спести напъна да оседлае мулето и да дойде до града — татко се засмя невесело. — Постоянно ми изтъкваше, че не можело да му искам пари, защото не съм стигнал там, преди бебето да умре. Най-накрая му казах: „Затваряй си устата, Джаксън. Не си ми платил и цент, откакто Кливланд победи Харисън.“ Той рече нещо, че времената били тежки и правителството нищо не правело за фермерите.

Татко въздъхна.

— Не спорих с него — какво ли да му кажеш. Морийн, през последната година ти се грижеше за счетоводството ми. Според тебе времената тежки ли са?

Това ме сепна. Бях се унесла в мисли за фондацията „Хауард“ и за хубавичкия пенис на Чък.

— Не знам, татко. Но знам, че на книга получаваш далеч повече пари, отколкото вземаш. Забелязала съм и още нещо: най-големите прошляци предпочитат да ти дължат долар за повикване, отколкото да ти платят петдесет цента, ако дойдат в кабинета. Като Джаксън Иго.

— Да. Той можеше да донесе на ръце трупчето — по-обезводнено дете не съм виждал! — но слава Богу, че не го донесе. Не искам да стъпва в чистата клиника… или в чистата къща на Адел! Виждала си сметките — мислиш ли, че онова, което успяваме да съберем, е достатъчно за издръжка на семейството? Храна, дрехи, покрив, овес и сено и петаче за неделното училище?

Помислих си. Знаех таблицата за умножение до двайсет по двайсет — като всички — а в гимназията се учех на насладите на смятането от по-висок порядък. Но никога не ги бях прилагала в сметките на домакинството. Сега си представих една черна дъска и трескаво започнах да дращя цифри по нея.

— Татко… ако всички ти се издължат, ще сме си съвсем добре. Обаче те не ти плащат — не всички — позамислих се. — И все пак сме си добре.

— Морийн, ако няма да се възползваш от списъка на „Хауард“, по-добре се омъжи за богаташ. Но не и за селски доктор.

След малко той сви рамене и се усмихна.

— Не се безпокой. Ще имаме ядене на масата дори и ако ми се наложи да прескачам до Канзас да крада говеда. Дали да не си попеем, а? Днес би било подходяща „Хоп, невестулке!“ Как е невестулчицата ти, миличка? Боли ли те?

— Татко, ти си стар мръсник и ще свършиш зле.

— Откакто се помня, все на това се надявам, но бях прекалено зает с отглеждането на дечица и не сколасах да си отгледам Каин. Имах да ти казвам нещо: някой се интересува от благоденствието ти. Баба ти Алтшулер.