Читать «Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън — (Мемоари на една леко нередовна жена))» онлайн - страница 32
Роберт Хайнлайн
— Така не се пита, Морийн. Невъзпитано е дори да се чудиш наум за това.
— Е, извинявайте, че така неприлично си показвам лицето!
— Няма да извиня неприличните ти обноски. Аз никога не обсъждам личните ти работи с братята и сестрите ти. И ти не трябва да ме питаш за техните.
Изведнъж усетих как ми подръпва юздите.
— Съжалявам, сър. Всичко това е твърде ново за мене.
— Да. Този младеж — тези младежи — до един ще бъдат приемливи партии… а ако аз не одобрявам някого от тях, ще ти обясня защо и няма да му позволя да влезе в къщата ми. Но в добавка към всичко останало всеки от тях ще има по двама живи дядовци и баби.
— Че какво толкова? Аз имам не само четирима живи дядовци и баби, но и всичките ми прабаби и прадядовци са живи. Нали така?
— Да. Макар че дядо Макфий само прави калабалък. Ако беше умрял на деветдесет и пет години, сега щеше да е по-добре. Но тъкмо за това става дума, скъпа ми щерко: Айра Хауард е искал състоянието му да бъде използвано за увеличаване на продължителността на човешкия живот. Настоятелството на Фондацията е решило да постъпи като при отглеждане на породисти животни. Спомняш ли си документите на Лоуфър и защо платих за него такава висока цена? Или тези на Клитемнестра? Ти си от род на потомствени дълголетници, Морийн, по всички линии. Ако се омъжиш за някой младеж от списъка и децата ти ще живеят дълго и ще предадат това качество на своите деца.
Татко се обърна и ме погледна в очите.
— Но никой —
— Татко, да изчакаме, да речем, до догодина, а?
— Според мене това е разумна преценка, Морийн. Междувременно не забременявай и се опитай да не те хванат. О, между другото — ако пратиш името си и някой от младежите от списъка те посети, можеш да го пробваш на канапето във всекидневната — и той се усмихна. — Там е и по-удобно, и по-безопасно от съдийската ложа.
— Мама ми ще получи удар!
— Не, няма. Защото нейната майка едно време беше уредила нещата по същия начин… и точно по тази причина Едуард официално е седмаче. Защото е глупаво да тръгнеш по пътя на „Хауард“ и чак след като се свържете с брачни клетви, двамата да разберете, че не можете да имате деца.
Бях изгубила ума и дума. Майка ми… майка ми, която смяташе „гърда“ за мръсна дума, а „корем“ — за нагла простащина… Майка ми без гащи да върти нецензурното си четирибуквие върху дивана на баба Пфайфър, докато прави извънбрачно бебе, а баба и дядо да се преструват, че не знаят какво се върши оттатък! По-лесно би ми било да повярвам в непорочното зачатие и в прераждането, и във възкресението, и в дядо Коледа и великденския заек. Никой не познава достатъчно никого, а семейството си — най-вече.