Читать «Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън — (Мемоари на една леко нередовна жена))» онлайн - страница 31

— Морийн, я се дръж прилично.

Поех си дълбоко въздух и го задържах. После снижих гласа си с една октава, както се упражнявах напоследък — бях си обещала никога да не говоря с писклив глас.

— Съжалявам, сър, предполагам, че съм просто поредната вятърничава бивша девственица — мислех, че съм пораснала… — въздъхнах. — Обаче наистина ми се вижда тъпо.

— Да, вероятно „тъпо“ е точната дума. Но нека ти обясня как става. Никой няма да иска от тебе да се омъжваш за някого. С твое съгласие ние с майка ти ще изпратим името ти във Фондацията заедно с въпросник, който аз ще ти помогна да попълниш. В отговор те ще изпратят списък с имената на младежи. Всеки от тях е от така наречените „добри партии“ — независимо от Фондацията и нейните пари. Ще е млад, с не повече от десет години по-голям от тебе, но е по-вероятно да бъде на твоите години…

— На петнадесет? — бях смаяна. Шокирана.

— Не се пали, пламъче. Ти още не си в списъка. Обяснявам ти всичко това, защото няма да е честно да не знаеш за възможността, която ти дава фондация „Хауард“, щом като вече си пълноценна жена. Но все още си твърде млада за женитба.

— В този щат мога да се омъжа на дванадесет години. С твое разрешение.

— Имаш разрешението ми да се омъжиш на дванадесет години, ако успееш някак си да ги докараш.

— Татко, ти си невъзможен.

— Не, просто съм невероятен. Той ще е млад, но няма да е чак на петнадесет. Ще е с добро здраве и с добра репутация. Ще има нужното образование…

— Ще е добре да знае френски, иначе няма да пасне на семейството. — В училището в Тийбс се изучаваха френски и немски; Едуард беше избрал френския, после — и Одри, защото и майка, и татко бяха учили френски и имаха навика да разговарят на френски, когато искаха да си кажат нещо, без ние да разберем. Одри и Едуард създадоха прецедент; всички ги последвахме. Захванах се с френския още преди да започна да го уча в училище — никак не ми харесваше да говорят пред мене нещо и аз да не разбирам какво.

Този прецедент повлия върху целия ми живот — но това е друга история.

— Ти можеш да го научиш на френски — включително и на френските целувки, за които ме пита. А този непознат, дето е похитил честта на нашата мома — той може ли да се целува?

— Страхотно!

— Хубаво. Мил ли беше с тебе, Морийн?

— Доста мил беше. Малко плахичък, но мисля, че ще го преодолее. Ух, татко… не беше чак толкова приятно, колкото си мислех. И колкото ще бъде следващия път.

— Или може би по-следващия. Онова, което искаш да ми кажеш е, че днешното пробно изпитание не е било толкова приятно, колкото мастурбацията. Улучих ли?

— Е, ами да, това исках да ти кажа. Много бързо свърши. Той… Боже мили, ама ти знаеш кой ме откара в Бътлър. Чък. Чарлз Пъркинс. Той е сладур, cher papa, но… знае за тези работи по-малко от мене.

— Точно както очаквах. Тебе съм те учил аз, а ти беше схватлива ученичка.

— Ти ли обясни на Одри… преди да се омъжи?

— Майка ти й го обясни.

— Така ли? Подозирам, че ти си ми обяснил доста повече неща. Ъ-ъ… бракът на Одри беше ли спонсориран от фондацията „Хауард“? Тя така ли се запозна с Джером?