Читать «Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън — (Мемоари на една леко нередовна жена))» онлайн - страница 29

Господин Клеменс добавяше, че неговата агенция е планирала идущата зима да изнесе лекция в Канзас сити. „Спомням си, че преди четири години се разминахме в Чикаго за една седмица. Възможно ли е да дойдете в Канзас сити на десети януари сл.г.?“

— О, татко! Ще можем ли?

— Ти нали тогава си на училище?

— Татко, знаеш, че си наваксах всичко, когато ходихме в Чикаго! Известно ти е, че съм първа сред момичетата в класа… и щях да съм първа и сред момчетата, ако не ме беше предупредил, че не е препоръчително да те смятат за твърде умен. Но ти може и да не си забелязал, че съм събрала достатъчно кредити и можех да завърша…

— С класа на Том миналата седмица. Забелязах. Ще видим как ще стане. Ако не ни мине котка път. Ти намери ли каквото търсеше в Бътлър?

— Каквото търсех, намерих си го. Ама не в Бътлър. — Е?

— Направих го, татко. Вече не съм девствена.

Веждите му се стрелнаха нагоре.

— Успя да ме изненадаш.

— Вярно ли, татко?! — Не исках да ми се сърди… а според мене доста отдавна ми беше намекнал, че няма да ми се сърди за това.

— Вярно. Защото си мислех, че си го свършила още през миналата коледна ваканция. От шест месеца чакам и се надявам да ми се довериш.

— Сър, дори не ми е идвало наум да го пазя в тайна от вас. Вие ме храните и поите.

— Благодаря. Ммм… Морийн, прясно дефлорирана госпожице, би трябвало да ви прегледат. Да повикам ли майка ти?

— О! Мама трябва ли да знае?

— Редно си е. Но ако те е страх, няма нужда тя да те преглежда…

— Страх ме е!

— В такъв случай ще те заведа при доктор Чадуик.

— Татко, защо да ходя при него? Това си е нещо съвсем естествено, не съм пострадала и мисля, че няма нужда.

Проведохме учтив спор. Татко ми изтъкна, че един етичен лекар не лекува собственото си семейство, особено жените от него. Отвърнах му, че знам… но не се нуждая от лечение. И хайде пак отначало.

След малко, след като се увери, че мама дреме на горния етаж, татко ме заведе в кабинета, заключи вратата, помогна ми да се настаня на масата и се оказа, че позата, която бях заела за преглед, е кажи-речи същата, която бях заела по-рано за Чарлз. Само дето този път си свалих само кюлотите.

Изведнъж усетих, че се възбуждам.

Опитах се да го потисна и се надявах татко да не го е забелязал. Дори и на петнадесет години не бях наивна, що се отнася до необикновената и донякъде нездрава връзка с баща ми. Още на дванадесет бях сънувала онзи сън с пустинния остров и баща ми беше другият оцелял от корабокрушението.

Но знаех много добре, че табуто идва от Библията, от класическата литература и митовете. И си спомнях твърде добре как баща ми окончателно и безвъзвратно престана да ме взема в скута си, след като ми дойде първата менструация.

Татко си сложи чифт гумени ръкавици. Беше започнал да го прави след пътуването до Чикаго… където заминахме не за да може Морийн да разгледа Колумбийското изложение, а баща ми да ходи на училище в Северозападния университет в Еванстън и да се запознае с теорията на професор Пастьор за микробите.