Читать «Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън — (Мемоари на една леко нередовна жена))» онлайн - страница 235

В добавка към мемоарите на Лазарус четох и книги по история, които ми даде Джъстин. Освен това научих галакта по метода „цялостно потопяване“. След първите ми две седмици на Буундок помолих вече никой около мене да не говори английски, помолих Тийна за изданието на мемоарите на Теодор на галакта и ги препрочетох на техния език. Скоро вече говорех спокойно галакта и започвах да мисля на него. Галакта е произлязъл от испанглийския — спомагателния език, започнал да се използва за търговски и инженерни цели в двете Америки през XX век. Изкуствен език, оформен чрез вземане като речников запас на общите думи в испанския и английския и манипулирането на този речник според латиноамериканската граматика, донякъде опростена за улеснение на англоговорещите.

По-късно Лазарус ми разказа, че испанглийският бил приет за официален език на космическите пилоти още по времето на Космическия закон за предпазните мерки, когато всички космически пилоти с лиценз са работели за „Спейсуейс ООД“ или за някое друго подразделение на „Хариман индъстрийз“.

„Винаги съм искал да живея в свят по проект на Максфийлд Париш — и сега живея!“ Тези думи са началото на дневника, който започнах да си водя скоро след като се подложих на подмладяване, за да опазя мислите си след сблъсъка с културния шок, който изживявах, след като физически ме бяха извадили от Смахнатите години на Телус Примус и ме бяха пуснали в почти Аполоновата култура на Телус Терциус.

Максфийлд Париш беше един романтичен художник от моето време и място (1870–1966), който използваше реалистичен стил и техника, за да рисува свят, по-красив от всички, които някой някога е виждал — свят на забулени в облаци кули, прекрасни момичета и планински върхове, от които ти спира дъхът. Ако „Синьото на Максфийлд Париш“ не ви говори нищо, идете в музея на Британския институт и разгледайте колекцията там, „открадната“ чрез копия, направени с пантограф, от музеите на XX век по източното крайбрежие на Северна Америка от една частна мисия на Корпуса на времето, платена от старейшината Лазарус Лонг — подарък за сто двайсет и петия рожден ден на майка му и в чест на сребърната им сватба.

Да, моят син палавник Удроу се ожени за мене — съсъпругите му и неговите братя съпрузи успяха да го навият в резултат на това, че навиха мене — с квалифицирано мнозинство. Удроу беше взел три от жените си, двете си клонинг-сестри и Елизабет, която, преди да се превъплъти в жена, е била Андрю Либи.

По онова време (4324-та галактическа) семейство Лонг се състоеше от седмина възрастни: Айра Уедърал, Галахад, Джъстин Фут, Хамадриад, Тамара, Ищар и Минерва. С Галахад, Джъстин, Ищар и Тамара вече се запознахте; Айра Уедърал представляваше изпълнителната власт на правителството на Буундок, доколкото имаше такова; Хамадриад му беше дъщеря и очевидно бе сключила договор с дявола; Минерва беше стройна дългокоса брюнетка, която имаше почти двувековна кариера като административен компютър, преди с помощта на Ищар да стане от плът и кръв.