Читать «Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън — (Мемоари на една леко нередовна жена))» онлайн - страница 236

Избраха Галахад и Тамара, за да ми предложат брак.

Нямах планове да се омъжвам. Бях се омъжила веднъж „докато смъртта ни раздели“, но се оказа, че този брак бил доста по-малотраен. Бях много щастлива, че живея в Буундок, преливах от щастие, че пак съм млада, и чаках с нетърпение и почти непоносима радост отново да бъда в прегръдките на Теодор. Но брак? Защо да изричаме клетви, които обикновено престъпваме?

Галахад ми рече:

— Мамо Морийн, тези клетви няма да бъдат престъпени. Ние просто си разменяме клетви да се грижим заедно за децата си — да ги храним, мием, бием, обичаме и учим, каквото ще да става. Повярвай ми, така е най-добре. Омъжи се за нас още сега и после се разберете с Лазарус. Ние си го обичаме, но си го познаваме. При спешен случай Лазарус е най-бързата пушка на галактиката. Но дай му някакъв дребен човешки проблем и той има да се мотае и да се опитва да го погледне от всички страни, за да намери идеалния отговор. Затова единственият начин да спечелиш спор с Лазарус е да го поставиш пред свършен факт. Той ще се върне у дома след няколко седмици — Ищар знае точния час. Ако те завари омъжена за семейството и вече бременна, той просто ще млъкне и ще се ожени за тебе самостоятелно. Ако ти го искаш.

— Като се омъжвам за всички вас, не се ли омъжвам и за Лазарус?

— Не е задължително. Хамадриад и Айра са били членове на групата, основала нашето семейство. Но трябваше да минат няколко години, преди Айра да признае, че няма причини да не се ожени за собствената си дъщеря — Хамадриад просто се усмихваше и го чакаше. После проведохме специална венчална церемония само за тях двамата и да знаеш какъв купон стана! Честно, мамо Морийн, нашите отношения са много гъвкави — единственото неизменно нещо е, че гарантираме бъдещето на всички бебета, които ни родите вие, малки хубави разхайтени женички. Дори и не питаме откъде са се взели… защото на някои от вас тези неща им се губят.

Тамара го прекъсна, за да ми каже, че Ищар следи тези неща.

(Галахад си пада шегобиец. Тамара не знае как да се шегува. Но тя обича всички.) Така че по-късно същия ден им се заклех сред прекрасната градина — плаках и се смях и всички те ме докосваха и целуваха, Айра подсмърчаше, Тамара се усмихваше, а по лицето й се стичаха сълзи и всички изрекохме „да!“ заедно. Всички те ме разцелуваха и знаех, че са мои и аз съм тяхна — завинаги, амин.

Забременях веднага, защото Ищар така го беше изчислила, че сватбата ни да съвпадне с овулацията ми — Айра и Ищар бяха измислили всичко предварително. Когато родих това момиченце след обичайния период на износване, когато се чувстваш ту като крава, ту като кралица, попитах Ищар кой е бащата на детето. Тя ми рече: