Читать «Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън — (Мемоари на една леко нередовна жена))» онлайн - страница 233

— Доктор Ищар казва, че е жалко, че само веднъж си приела да имаш дете от друг баща. Тя се надява да родиш още много-много деца — всичките от различни бащи. Иска да каже, след като те подмладят.

— След това — повторих аз. — Но го чакам с нетърпение. Джъстин, носиш ли ми книгата?

Книгата беше озаглавена „Животите на Лазарус Лонг“ с подзаглавие „Животите на висшия член на Хауардовите семейства (Удроу Уилсън Смит — Лазарус Лонг — ефрейтор Тед Бронсън — много други имена) — най-старият от човешката раса…“.

Не припаднах. Вместо това аха-аха да получа оргазъм. Ищар, донякъде запозната с обичаите на времето и мястото, откъдето идвах, се беше поколебала да ми съобщи, че любовникът ми от 1918 г. всъщност ми е син. Но тя не можеше да знае, че никога не се бях чувствала ограничена от идеите на моя род и че идеята за кръвосмешението ме притеснява, колкото и някой котарак. И наистина, най-голямото разочарование в живота ми беше моята неспособност да накарам баща ми да приеме онова, което толкова желаех да му дам — от деня на първата ми менструация до деня, в който го загубих.

Все още нищо не съм успяла да направя с разкритието на Лизи Борден, че градът, в който се намирам, е Канзас сити. Или по-точно една от неговите пермутации. Според мене не съм в някоя от вселените, патрулирани от Корпуса на времето, макар че не мога да бъда сигурна. Досега онова, което съм видяла от града, е онова, което се вижда от балкона на ложата на Комитета за естетично изтриване.

Да, географията си е тази. На север оттук, на около петнайсет километра, е острият завой на река Мисури.

По средата се издига високата кула на Военния мемориал, която не може да се сбърка с нищо… но в тази вселена това не е военен мемориал; това е Свещеният фалос на Великия осеменител.

Единственият път, когато съм излизала тук на открито, беше нощта на Фиеста де Каролита… и тогава видях само големия парк, където се провеждаше фиестата (парка „Суопи“?) с много огньове и фойерверки, с безброй маскирани и нашарени тела и най-невероятния групов секс, за който съм чувала — дори и Рио не можеше да се мери с това. И сборище на вещици, но такова можете да видите навсякъде, ако вдигнете Знака и знаете Думата (и мене ме бяха примамили през 1976 г. в Санта Фе на ритуала Уика).

Ала е доста забавно да наблюдаваш нещо подобно да става пред хора през единствената нощ на годината, когато на никой няма да му направи впечатление, че си облечен като за вещерско сборище, а странното поведение си е нормата на деня. Ама че номер!

Би ли могла това да е собствената ми времева линия — от времето на управлението на Пророците? (XXI век горе-долу…) фактът, че знаят за Санта Каролита, прибавя известна допустимост към идеята, но това не съвпада много добре с никакви документи, които бях чела за Америка от времето на Пророците. Доколкото знам, Времевият корпус не поддържа офис в Канзас сити през XXI век по втора времева линия.

Ако можех да си наема хеликоптер и пилот, щях да претърся на осемдесет километра южно оттук и да се опитам да намеря Тийбс, където съм се родила. Ако го откриех, това щеше да ме свърже с реалността. Ако не го намерех, това би ми подсказало, че след малко някакви припрени медицински сестри ще ме изкарат от усмирителната риза и ще ме нахранят.