Читать «Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън — (Мемоари на една леко нередовна жена))» онлайн - страница 234

Ех, ако имах пари. Ако можех да се измъкна от тези вампири. Ако не ме беше страх от прокторите на Върховния епископ. Ако не си мислех, че щом се опитам да избягам, ще ми съдерат задника от стрелба.

Лизи беше обещала да ми купи каишка и нашийник за Пиксел. Не за да го разхождам на каишка (невъзможно!), а за да отнесе съобщението. Онзи канап, дето го бях вързала на врата му последния път, очевидно не вършеше работа. Може и да е разкъсал листчето или да е скъсал канапа.

Ищар определи време от седемнайсет месеца след пристигането ми в Буундок за среща с хората, които имаха нещо общо със спасяването ми през 1982 г.: Теодор-Лазарус-Удроу (налага се да мисля за него като за три лица в едно — нещо като Троицата), неговите сестри клонинги Лапис Лазули и Лорелай Лий, Елизабет Андрю Джаксън Либи Лонг, Зеб и Дийти Картър, Хилда Мей и Джейкъб Бъроуз и два разумни компютъра, които управляваха кораби — Веселият измамник и Дора. Ищар беше уверила Хилда и мене, че седемнайсет месеца са достатъчни, за да ме направят отново млада.

Ищар ме обяви за готова само след петнайсет месеца. Не мога да ви дам подробности около подмладяването ми, защото по онова време представа си нямах за тях — не и преди да ме приемат за стажант-техник години по-късно. Преди това се бях превърнала в буундокския еквивалент на военна медицинска сестра и доктор по медицина. В болницата на медицинската школа и в клиниката по подмладяване използват един наркотик, който се казва „Лета“ и им позволява да творят с пациентите си ужасии, които после не се помнят. Така че нямам спомен за лошите дни от подмладяването си, а само за приятните, мързеливи дни, по време на които четях мемоарите на Теодор, редактирани от Джъстин… и забелязах автентичния подход на Уди: разказвачът лъжеше винаги, когато му се прииска.

Но беше завладяващо. Теодор наистина бе имал морални скрупули относно съвъкупяването с мене. Мили Боже! Можете да извадите едно хлапе от Библейския пояс, ала Библейския пояс от хлапето — никога. Дори и векове по-късно, след като си се запознал и с други, често по-добри култури, които изобщо не приличат на Мисури.

Едно нещо в тези мемоари ме накара да се гордея със своя „палав“ син: той като че ли никога не беше способен да изостави съпруга и дете. Според мене голяма част от загниването, което доведе до упадъка и рухването на Съединените щати се дължеше на мъже, които бягат от дълга си към бременните жени и малките деца. Затова ми се прииска да простя на моето „лошо момченце“ всичките слабости, тъй като никога не беше изневерил на основната си добродетел. Мъжкарят трябва да е готов да живее и да умре за своята женска и техните малки… иначе той е нищо.

Удроу, макар и в доста отношения да си беше егоист, издържа този тест.

Много се зарадвах като разбрах колко силно е искал тялото ми Теодор. Тъй като и мене ме мъчеше изгарящо желание по него, доказателството, че и той ме е искал също толкова силно, ме стопли. По онова време никога не съм била сигурна (разгонената жена може да бъде ужасна глупачка), а с отминаващите години вярвах все по-малко. Ала доказателството беше тук: с отворени очи той беше вкарал главата си в устата на лъва заради мене — само заради мене беше заминал да се бие във война, която не е негова… и му бяха „гръмнали задника“, както се изразяваха сестрите му.