Читать «Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън — (Мемоари на една леко нередовна жена))» онлайн - страница 10

— Здрасти, Морийн. Здрасти, Пиксел.

— Мяяаау.

— Здравей, Дагмар. Извинявай, че ще те задържат заради мене.

— Няма нищо, сладурче.

— Дагмар, или на мене ми е изгърмял бушонът, или на Морийн. На кого точно?

— Не може ли и на двамата? Отдавна си имам съмнения относно тебе, шефе.

— Обяснимо. Но на нея като че ли наистина й е изпаднало нещичко от паметта. Поне нещичко. Плюс възможни халюцинации. Учила си materia medica по-скоро от мене. Ако някой иска да предизвика временна няколкочасова амнезия, какво ще използва?

— Ъ? Я не ми ги пробутвай тия, че си толкова бос. Алкохол, какво друго. Но може да бъде каквото си щеш — като ги гледам как децата ядат, пият, смъркат, пушат и си бият кажи-речи всичко, дето не се връща обратно.

— Не е алкохол. Резултат от алкохола, достатъчен като количество, за да причини това, е ужасен махмурлук с халитоза, тръпки, треска и кръвясали очи. Но я само я погледни — ясен поглед, здрава като кобила и невинна като пуделче в коша с чисто пране. Пиксел! Не там! Значи, какво търсим?

— Де да знам. Давай да почваме тогава, ако искаш да го намерим. Проба от урината. Кръвна проба. И слюнка ли?

— Естествено. И пот, ако събереш достатъчно.

— Вагинална намазка?

— Да.

— Почакайте — възразих аз. — Ако имате намерение да ровичкате из мене, бих искала да си взема един душ, да се поизмия малко.

— Не виждам как ще стане, сладур — учтиво отговори Дагмар. — Онова, което ни е нужно, е това, което можем да намерим там сега… а не след като измиеш греха. Не ми възразявай: не ми се ще да ти счупя ръката!

Затраях си. Наистина, когато ме преглеждат, искам да мириша на хубаво или изобщо да не мириша. Но като дъщеря на лекар (а нали и самата аз съм терапевт) знаех, че казаното от Дагмар има смисъл… щом търсеха наркотици. Не очаквах да намерят… но пък можеха и да намерят — няколко часа със сигурност ми се губеха. Или дни? Какво ли не би могло да се случи.

Дагмар ми даде една чашка да се изпишкам, взе ми кръв и слюнка и ми каза да се кача на магарето.

— Аз ли да взема пробата? Или шефът? Не ми се пречкай, Пиксел! И престани!

— Който и да е.

Истински загрижена сестра. Някои пациентки не понасят жени да ги пипат от кръста надолу, други ги е срам от мъжете. Що се отнася до мене, баща ми беше избил всички тия глупости от главата ми още преди да навърша десет години.

Дагмар се върна с разширител в ръце… и аз забелязах нещо. Брюнетка, казах. Беше гола, като не броим мъничките гащички — а те не бяха непрозрачни. Би трябвало да има тъмно вградено смокиново листо, нали така?

Не. Само телесен цвят и намек за Великото разделение.

Жена, която бръсне или по друг начин премахва къдравите си косми, се интересува дълбоко от секса за здраве. Обичният ми първи съпруг Брайън ми изтъкна това през Бежовото десетилетие — около 1905-тата година по грегорианския календар. Проверявала съм заключението на Брайън век и половина — безкрайни примери. Не броя подготовката за операция или за раждане. Онези, които го правеха, защото им харесва, бяха без изключение сърдечни, здрави, освободени хедонистки.