Читать «Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън — (Мемоари на една леко нередовна жена))» онлайн - страница 8

— Благодаря ви, докторе. Да!

— Ако бях на ваше място и продължавах да се притеснявам, щях да потърся някоя голяма хавлиена кърпа и да си направя от нея кафтан. Ще успеете ли да се справите за три минути? Не се мотайте, кукличке — месомелачката ме чака.

— Тъй вярно! — и се втурнах към банята.

Наистина си беше баня като баня, а не душ-кабина. Докато претърсвах апартамента за дрехи, бях забелязала вътре купчина кърпи. Сега ги огледах по-внимателно и видях две по-издути. Измъкнах едната и я разгънах. Еврика! Тази кърпа я биваше и за богат южноамериканец, висок метър и осемдесет и пет и наполовината на това широк. Един бръснач от аптечката я сряза по средата така, че да мога да си мушна главата в процепа. А сега трябваше да намеря нещо, каквото и да е, с което да се препаша през кръста.

Докато се занимавах с това, пред сешоара — или по-скоро на мястото му — се появи човешка глава. Беше женска и доста хубава. Без тяло. През първите ми сто години сигурно щях да подскоча. Днес вече съм свикнала с реалистичните холограми.

— Опитвах се да ви хвана насаме — рече главата с гърлен баритон. — Говоря от името на Комитета за естетично изтриване. Май ви причинихме известни неудобства. За което искрено съжаляваме.

— Ще съжалявате и още как! Какво стана с бебето?

— Зарежете го бебето! Ще държим връзка — главата трепна и изчезна.

— Хей! Почакай!

Говорех на сешоара.

Доктор Ридпат вдигна поглед. Чешеше Пиксел под брадичката.

— Пет минути и четиридесет секунди.

— Съжалявам, че закъснях, но ме прекъснаха. Една глава се появи и ме заговори. Това често ли се случва тук? Или пак халюцинирам?

— Вие май наистина не сте тукашна. Това е телефон. Ето как действа: телефон, моля!

В рамка, обрамчваща доста тъп пейзаж, се появи глава — този път мъжка.

— Номерът, сър?

— Откажете — главата изчезна. — Такова ли беше?

— Да. Само че беше момиче.

— Разбира се. Вие сте жена, а обаждането ви е засякло в банята, така че компютърът ви е показал глава в съответствие с пола ви. Компютърът приспособява движенията на устните към думите… но картината си остава безлична анимация — освен ако не искате да ви виждат. Същото се отнася и за онзи, който се обажда.

— Разбирам. Холограма.

— Да. Елате! Много сте привлекателна с тази кърпа — добави той, — но по собствена кожа изглеждате още по-добре.

— Благодаря. — Тръгнахме по коридора, а Пиксел сновеше напред-назад пред нас. — Докторе, какво представлява „Комитетът за естетично изтриване“?

— Ъ? — той като че ли се изненада. — Убийци! Престъпници нихилисти! Вие откъде знаете за тях?

— От онази глава в банята. Телефонът — повторих му обаждането дума по дума.

— Хммм… Интересно — той не обели поведе и звук, докато не стигнахме до апартамента, където се помещаваше кабинетът му — на мецанина, десет етажа по-надолу.