Читать «Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън — (Мемоари на една леко нередовна жена))» онлайн - страница 11

Дагмар не се готвеше да я оперират; съвсем очевидно не се готвеше и да ражда. Не, тя се готвеше да участва в сатурналии. Което щеше и да се докаже.

Това ме накара да изпитам топло чувство към нея. Брайън, благословена да е похотливата му душица, щеше да я оцени.

И така, както си бърборехме, докато вземаше пробите, тя научи най-важното от моите халюцинации и разбра, че не съм тукашна. Дагмар внимателно нагласяше проклетия разширител. Открай време не можех да ги понасям, макар че този беше с телесна температура и го манипулираха внимателно — така, както само една жена може да се справи с това, тъй като сама е минавала през него. Докато беше заета с това, й зададох един въпрос, за да отклоня вниманието си от манипулациите:

— Дагмар, разкажи ми за този фестивал.

— Ла Фиеста де Санта Каролита? Ей, ама ти направо ме гръмна! Внимавай, сладурче, ще се нараниш!

Въздъхнах и се опитах да се отпусна. Санта Каролита е второто ми дете, родено през 1902 г. по грегорианския календар.

II.

Райската градина

Спомням си Земята.

Познавах я, когато беше чиста и зелена — прекрасната невеста на човечеството — сладка, сочна и гальовна.

Говоря за собствената си времева линия, разбира се — под номер две и с кодово име „Лесли льо Кроа“. Но най-известните времеви линии — онези, които ги следи Времевият корпус за Кръга на Ороборос — по времето, когато съм родена, са представлявали една-единствена линия. Родена съм през 1882 година по грегорианския календар — само девет години след смъртта на Айра Хауард. През 1882 година населението на Земята е било някакви си милиард и половина.

Когато напуснах Земята само век по-късно, то беше прехвърлило четирите милиарда и се роеше на всеки тридесет години.

Спомняте ли си онази древна персийска басня за удвояващите се оризови зърна на шахматната дъска? Четири милиарда народ са нещо доста по-голямо от оризово зрънце — много скоро шахматната дъска вече не ви стига. По една от времевите линии земното население се разду до над тридесет милиарда и най-накрая апокалипсисът връхлетя; по друга краят дойде още преди да прехвърлят десетте милиарда. Но по всички времеви линии доктор Малтус се смя последен.

Няма смисъл да оплакваме трупа на Земята — също толкова глупаво би било да плачем над празната какавида, когато пеперудата излети оттам. Но аз съм неизлечимо сантиментална и винаги ще ми е тъжно заради онова, което се случи със Старата къщурка на човечеството.

Детството ми беше щастливо и прекрасно.

Не само живеех на Земята, когато тя беше млада и хубава, но извадих и късмета да се родя сред една от най-прекрасните градини — Южен Мисури, преди хора и булдозери да опустошат зелените й хълмове.

Освен късмета с месторождението извадих и особено големия късмет да съм дъщеря на баща си.

Бях още съвсем малка, когато татко ми рече:

— Обична ми дъще, ти си една малка аморална негодница. Знам го, защото си се метнала на мене: умът ти щрака точно като моя. Ако не искаш този недостатък да те съсипе, трябва сама да си измислиш правила и да живееш според тях.