Читать «Осмият ден» онлайн - страница 73

Божичко, чувстваше се отвратително. Седнал на ръба на леглото, той проучи параметрите на махмурлука си. Основата на черепа му болезнено пулсираше, очите напираха да изскочат от орбитите си. И натиск в цялата глава, сякаш мозъкът му беше по-голям от черепа. Общо взето обаче не бе чак толкова зле. Не беше пил много — нямаше сериозно оправдание. Все пак не се чувстваше добре. Бавно се изправи, повлече се към банята, завъртя кранчето, събра шепи и плисна вода в лицето си. Едновременно ахна от студа и въздъхна от облекчение. Когато отвори очи, видя пурпурен отпечатък на огледалото. Целувка.

А на хромираната чаша за четки за зъби — писмо върху лист с герба на хотела, адресирано до „Danielissimo“:

На работа съм в „Системи“ (досада). Връщам се към два, за да те заведа в града. Б. те иска в двореца в два и половина. Мммммм… каква notte di amore! Никога няма да я забравя — нито теб. Любов и целувки (а ти знаеш за къде са предназначени целувките!)

П.

„Господи!“ — помисли си Дани и смачка писмото. Notte di amore.

Опита се да не мисли за това, но не можеше. Докато проверяваше топлината на водата, пред очите му се редяха образи от предишната нощ. Паулина в една или друга поза, вкусът на устните й, меката заобленост на корема й, овалът на гърдите й. И когато влезе под душа, му хрумна, че не е достатъчно да се каже, че е спал с нея. Всъщност се бе въргалял върху нея като куче по морава.

Вдигна лице към душа, остави струите да я отмият от него и махмурлукът му постепенно отслабна. Когато банята се напълни с пара и отново се почувства човек, той излезе от стъклената душкабина и се избърса с хавлия, дебела колкото китката му.

После взе една кърпа и се опита да изтрие отпечатъка от огледалото, ала успя само да го сведе до розово петно. Отказа се, прокара четка през косата си и се облече. Очите му бяха кървясали. Имаше нужда от тъмни очила.

Накрая слезе на терасата, където се опита да даде начална скорост на деня с двойно еспресо, последвано от висока чаша прясно изцеден портокалов сок.

Получи се. Горе-долу.

Наближаваше пладне. Слънцето прежуряше и пронизваше очите му. Служителят на рецепцията му обясни откъде да си купи слънчеви очила и каза на пиколото да му повика такси. Когато Дани понечи да се отдалечи, той му подаде паспорта.

— Grazie.

Таксито го закара в покрайнините на града, където си купи маркови очила. После се върна в хотела. Качи се в стаята да си събере багажа и се поколеба какво да прави с дискетата с файловете на Терио. Вече не му трябваше. Беше приключил работата си при Белцер и файловете бяха възстановени в лаптопа на Инзаги. И все пак изпитваше любопитство. Защо да не им хвърли един поглед, когато се върне в Щатите? Прибра дискетата в сака си и затвори ципа.

Когато слезе във фоайето, той попита портиера за влаковете до Рим. Уви, оказа се, че били нарядко. Сиена била само разклонение на главната линия. По-добре било да вземе автобус.