Читать «Огън и кръв» онлайн - страница 463

Лисаро Рогари имал амбицията да управлява Лис, но нямал нито ума, нито търпението в бавното трупане на богатство и власт, каквито имал баща му. След като около него съперниците мрели, първият ход на Лисаро бил да обезопаси собствената си особа, като закупил хиляда Неопетнени от търговците на роби на Ащапор. Тези евнуси воини били прочути като най-отличните войници пехотинци на света и освен това били обучавани в абсолютно подчинение, тъй че на господарите им не се налагало никога да се боят от непокорство или измяна.

След като се обкръжил с тези защитници, Лисаро осигурил избирането си за гонфалониер, като спечелил простолюдието с пищни забавления и магистратите с подкупи по-големи от всичко, които били виждали. Когато тези разходи изчерпали личното му богатство, започнал да отклонява злато от банката. Намерението, както разкрил по-късно, било да предизвика кратка победоносна война с Тирош или с Мир. Понеже бил гонфалониер, славата щяла да се припише на него и да му даде възможност да спечели длъжността на първи магистър. След като оплячкосал Тирош или Мир, щял да спечели достатъчно злато, за да възстанови фондовете, взети от банката, и да стане най-богатия човек в Лис.

Било е глупашки план и бързо бил осуетен. Легендата твърди, че хора на Желязната банка на Браавос първи предположили, че банка Рогари може би е нестабилна, но който и да я е пуснал първи, приказката скоро се разчула из целия Лис. Градските магистрати и търговските принцове започнали да искат връщане на депозитите си; няколко отначало, после все повече и повече, докато от трезорите на Лисаро не потекла река от злато… река, която съвсем скоро пресъхнала. По това време самия Лисаро вече го нямало. Изправен пред разорение, той избягал от Лис посред нощ с три креватни робини, шестима слуги и стотина от неговите Неопетнени, като изоставил жена си, дъщерите си и двореца си. Разбираемо притеснени, магистратите веднага се задействали да завземат банката, но открили, че от нея не е останало нищо освен куха черупка.

Падането на дома Рогари било бързо и брутално. Братята и сестрите на Лисаро твърдели, че нямали никакво участие в ограбването на банката, но мнозина се усъмнили в претенциите им за невинност. Драко Рогари побягнал към Волантис на една от галерите си, докато сестра му Мара избягала в храма на Индрос преоблечена като мъж и там потърсила убежище, но всичките ѝ братя и сестри били задържани и изправени на съд, включително и копелетата. Когато Лисариа Рогари възразила: „Не знаех“, магистър Тигаро Моракос отвърнал: „А е трябвало“, и тълпата заревала одобрително. Половината град бил разорен.

Щетите не се ограничили само до Лис. Когато вестта за падането на дома Рогари стигнала до Вестерос, лордове и търговци скоро осъзнали, че парите, които били доверили на дома Рогари, са загубени. В Града на гларуса Моредо Рогари се задействал бързо, като отстъпил командването на Алин Дъбов юмрук и взел кораб за Браавос. Лото Рогари бил арестуван от сир Лукас Лейгуд и неговите златни плащове, докато се опитвал да напусне Кралски чертог; всички негови писма и счетоводни книги били задържани, заедно с всяко късче злато и сребро, останало в съкровищниците на върха на Хълма на Висения. Междувременно сир Марстън Води от Кралската гвардия нахлул в „Русалката“ с двама от своите Заклети братя и петдесет стражи. Клиентите на бардака били изкарани на улицата, много от тях голи (Гъбата бил между тях, по собственото му признание); лорд Рогерио го подкарали пред върха на копие през освиркващата го тълпа. В Червената цитадела съдържателят на бардака и банкерът били затворени в Кулата на Ръката; родството им с жената на принц Визерис временно им спестило ужасите на черните килии.