Читать «Огън и кръв» онлайн - страница 462

Но ако наистина Безликите са извършили тези деяния, по чия поръка са действали? Желязната банка на Браавос била заподозряна, както и архонтът на Тирош Ракалио Риндун и различни търговски принцове и магистри на Лис, за които се знаело, че негодували под „кадифената тирания“ на Лисандро Великолепния. Някои стигнали дотам, че да предположат, че Първият магистър е премахнат от собствените му синове (бил баща на шестима законни синове, три дъщери и шестнайсет копелета). Но братята били премахнати толкова ловко, че дори и фактът на убийство не могъл да бъде доказан.

Нито един от постовете, които Лисандро заемал в Лис, не бил наследствен. Разяденият му от раците труп едва-що бил извлечен от морето, когато старите му врагове, лъжливи приятели и някогашни съюзници започнали борбата да го наследят.

При лисенците, вярно е казано, войните се водят с коварства и отрови вместо с армии. През остатъка от онази кървава година магистрите и търговските принцове на Лис изпълнявали убийствен танц, издигали се и падали почти на всеки две седмици. Най-често паданията им били фатални. Торео Хаен бил отровен с неговата съпруга, неговата любовница, неговите дъщери (една от които била девицата, чието оскъдно облекло предизвикало такъв скандал на Бала на Девичия ден), братя и поддръжници на пира, който дал, за да отпразнува издигането си до първи магистър. Сивларио Пендерис бил пронизан в окото, докато напускал Храма на търговията, а неговият брат Перено бил удушен с гарота в къща с възглавнички, докато една робиня го задоволявала с устата си. Гонфалониерът Морео Дагареон бил убит от собствената си елитна охрана, а Матено Ортис, ревностен поклонник на богинята Пантера, бил разкъсан и частично изяден от скъпата на сърцето му пума, когато вратата на клетката ѝ останала необяснимо отворена една нощ.

Въпреки че децата на Лисандро не можели да наследят постовете му, дворецът му минал на дъщеря му Лисариа, корабите на сина му Драко, къщата му с възглавнички на сина му Фредо, библиотеката на дъщеря му Мара. Цялото му потомство получило дялове от богатството, представлявано от банката Рогари. Дори копелетата му получили дялове, макар и по-малки от полагащите се на законните му синове и дъщери. Ефективният контрол на банката обаче бил поверен на най-големия син на Лисандро Лисаро… за когото вярно е написано, „имаше два пъти по-голяма амбиция от тази на баща си и два пъти по-малко способности от тези на баща си“.