Читать «Огън и кръв» онлайн - страница 460

Отговорът на Кралски чертог не се забавил. Лорд Роуан пратил последно ято гарвани до Долината със заповед лордовете, подкрепящи Лудия наследник и Позлатения сокол, да оставят веднага оръжията, за да не предизвикат „недоволството на Железния трон“. Когато не дошъл никакъв ответ, Ръката се събрал с Дъбов юмрук и съставили планове да потушат бунта със сила.

С настъпването на пролетта се смятало, че високият път през Лунните планини щял да стане отново проходим. Пет хиляди мъже поели нагоре по кралския път под командването на сир Робърт Роуан, най-големия син на лорд Тадеус. Войнишки набори от Девичето езеро, Дари и Хейфорд увеличили броя им в похода, а отвъд Тризъбеца към тях се присъединили шестстотин души на Фрей и хиляда на Блекууд, предвождани от самия лорд Блекууд, с което станали девет хиляди, навлизайки в планините.

Втора атака била предприета по море. Вместо да използва кралската флота, командвана от сир Джедмънд Пийки Голямата брадва, чичото на предшественика му, Ръката, се обърнал към дома Веларион за нужните кораби. Дъбов юмрук щял лично да командва флотата, докато съпругата му лейди Бела отишла в Драконов камък, за да утеши овдовялата си близначка (и покрай това да се погрижи лейди Рена да не се опита лично да отмъсти за смъртта на съпруга си на Утро).

Армията, която лорд Алин трябвало да преведе до Долината, щяла да се командва от брата на лейди Лара Моредо Рогари, обявил лорд Роуан. Този лорд Моредо бил безстрашен боец, никой не можел да се съмнява; висок и неумолим, с бяло-руса коса и бляскави сини очи, изглеждал самото олицетворение на воин на Стара Валирия, казвали хората, и носел дълъг меч от валирианска стомана, наречен Истина.

Въпреки храбростта му обаче назначението на лисенеца се оказало много непопулярно. Докато братята му, Рогерио и Лото, владеели съвършено Общата реч, Моредо боравел с езика ограничено, в най-добрия случай, и разумността да се постави един лисенец да командва армия вестероски рицари била силно оспорвана. Враговете на лорд Роуан в двора — сред които много от хората, които дължали постовете си на Ънуин Пийки — побързали да заявят, че това било доказателство за приказките от половин година насам, че Тадеус Роуан се е продал на Дъбов юмрук и Рогарите.

Такова мърморене щяло да е без голямо значение, ако атаките над Долината били успешни. Не били. Въпреки че Дъбов юмрук лесно заобиколил наемните кораби на Позлатения сокол и превзел заливчето при Града на гларуса, нападателите загубили стотици мъже, докато овладеят с щурм пристанищните стени, и три пъти повече в последвалите боеве от къща на къща. След като преводачът му бил убит в битката по улиците, Моредо Рогари бил много затруднен в комуникацията с бойците си: мъжете не разбирали командите му, нито той разбирал докладите им. Последвал хаос.