Читать «Огън и кръв» онлайн - страница 459

След това Великият майстер Мункун нахранил с остатъците от вечерята клетка плъхове и установил, че отровата била опечена в коричката на ябълков пай. За щастие кралят не обичал особено сладкиши (нито някоя друга храна, честно казано). Рицарите на Кралската гвардия веднага нахлули в кухните на Червената цитадела, задържали десетина готвачи, пекари и слугини и ги предали на Джордж Грейсфорд, лорд-изповедника. Под изтезание седем от тях изповядали опит да отровят краля… но всяко описание се различавало от предишното, нямало единодушие откъде са взели отровата и никой от арестуваните не назовал правилно блюдото, което било отровено, тъй че лорд Роуан с неохота отхвърлил признанията им като „негодни да си обърша задника с тях“. (Ръката бил в мрачно настроение, защото наскоро бил преживял лична трагедия, когато младата му съпруга, лейди Флорис, умряла при раждане.)

Въпреки че кралят прекарвал много по-малко време с виночерпеца си след завръщането на брат му във Вестерос, смъртта на Гемон Светлокосия все пак го оставила неутешим. Едно малко добро произтекло от нея, защото помогнало да се изцели разривът между краля и брат му Визерис, който нарушил упоритото си мълчание, за да утеши Негова милост в скръбта му, и седнал с него до леглото на кралицата. Оказало се обаче много малко. Оттогава насетне Емон бил мълчаливецът, защото старата му меланхолия го обзела отново и като че ли загубил всякакъв интерес към своя двор и кралство.

Следващият удар се стоварил далече от Кралски чертог, в Долината на Арин, когато сир Корвин Корбрей отсъдил, че волята на лейди Джейни трябва да се наложи, и обявил сир Джофри Арин за законен лорд на Орлово гнездо. Когато другите претенденти се оказали непримирими и отказали да приемат решението му, сир Корвин затворил Позлатения сокол и синовете му и екзекутирал Елдрик Арин, но по някакъв начин лудият баща на сир Елдрик, сир Арнолд, му се измъкнал и избягал в Писан камък, където служил като скуайър в детството си. Гунтор Ройс, известен в Долината като Бронзовия великан, бил старец, толкова упорит, колкото и безстрашен; когато сир Корвин пристигнал, за да измъкне сир Арнолд от убежището му, лорд Гунтор навлякъл старата си бронзова броня и излязъл да му се противопостави. Думите се разгорещили, минали в проклятия, след това в заплахи. Когато Корбрей извадил Сиротната дама — дали за да удари по Ройс, или просто за да го заплаши, никога няма да се узнае — един стрелец с арбалет на бойниците на Писан камък пуснал стрела и го пронизал в гърдите.

Ударът по един от регентите на краля бил акт на измяна, близък до нападение над самия крал. Нещо повече, сир Корвин бил чичо на Куентон Корбрей, могъщия и войнствен лорд на дома на Сърцето, както и възлюбеният съпруг на лейди Рена драконовата ездачка, зет на нейната близначка лейди Бела, и следователно по брак роднина на Алин Дъбовия юмрук. С неговата смърт пламъците на войната лумнали отново по Долината на Арин. Корбрей, Хънтър, Крейн и Редфорт се стекли в подкрепа на избрания наследник на лейди Джейни, сир Джофри Арин, докато Ройс от Писан камък и сир Арнолд, Лудия наследник, се обединили с Темпълтън, Толет, Колдуотър и Дътън, наред с лордовете на Пръстите и Трите сестри. Градът на гларуса и домът Графтън останали твърди в подкрепата си за Позлатения сокол, въпреки плена му.