Читать «Огън и кръв» онлайн - страница 458

Първото знамение за идващите мрачни времена било видяно на Дрифтмарк, когато драконовото яйце, подарено на Лена Веларион при раждането ѝ, се разпукало и излюпило. Гордостта и радостта на родителите ѝ обаче бързо се изпепелила; драконът, който изпълзял от черупката, бил чудовищен, безкрил червей, бял като личинка и сляп. Мигове след излюпването съществото се нахвърлило върху бебето и откъснало кървав къс от ръката му. Когато Лена изпищяла, лорд Дъбов юмрук изтръгнал „дракона“ от нея, хвърлил го на пода и го насякъл на парчета.

Вестта за това чудовищно драконово раждане и кървавото му нападение била много притеснителна за крал Егон и скоро довела до сърдити слова между Негова милост и брат му. Принц Визерис все още имал своето драконово яйце. Макар така и да не се разпукало, принцът го държал до себе си през годините на изгнание и плен, защото значело много за него. Когато Егон заповядал никакво драконово яйце да не се допуска в замъка му, Визерис много се разгневил. Все пак кралската воля надделяла, както и трябва; яйцето било пратено на Драконов камък, а принц Визерис отказвал да говори с крал Егон един лунен кръг.

Негова милост бил много притеснен от разправията с брат си, казва ни Гъбата, но случилото се след това го наскърбило и опустошило. Крал Егон се радвал на кротка вечеря в солария си със своята малка кралица Денера, а приятелят му Гемон Светлокосия и джуджето ги забавлявали с някаква глупава песен за мечок, който пиел твърде много, когато момчето копеле започнало да се оплаква от спазми в корема.

— Тичай да доведеш Великия майстер Мункун — заповядал кралят на Гъбата.

Докато шутът се върне с Великия майстер, Гемон рухнал, а кралица Денера стенела:

— И мен коремът ме боли.

Гемон отдавна служел не само като виночерпец, но и като дегустатор на храната на крал Егон, и Мункун скоро заявил, че двамата с малката кралица били жертви на отравяне. Великият майстер дал на Денера силно очистително, което най-вероятно спасило живота ѝ. Повръщала неудържимо през цялата нощ, ридаела и се гърчела от болка, и била твърде изцедена и изтощена, за да може да стане от леглото си на следващия ден, но се очистила. Мункун обаче закъснял за Гемон Светлокосия. Момчето умряло за един час. Роден като копеле в бардак, „Кралят Путчица“ царувал кратко над кралството си на един хълм през Луната на лудостта, видял как убили майка му и служил на Егон III като виночерпец, изкупителна жертва и приятел. Смятало се, че бил на девет години при смъртта си.