Читать «Огън и кръв» онлайн - страница 31

Много крале имали поборници, които да ги защитават. Егон бил Владетелят на Седемте кралства; следователно трябвало да има седем поборници, решила кралица Висения. Така възникнала Кралската гвардия: братство на седем рицари с единственото предназначение да защитават краля, отдавайки собствения си живот за неговия, ако се наложи. Висения съставила клетвите им по подобие на тези на Нощния страж; също като враните с черни наметала на Вала Белите мечове служели до живот, отказвайки се от земите си, титлите си и светските блага, за да живеят живот на целомъдрие и покорство, без никаква награда освен честта.

Толкова много рицари се явили да се предложат като кандидати за Кралската гвардия, че крал Егон помислил да проведе голям турнир, за да се определи кои от тях са най-достойните. Висения обаче не искала и да чуе за това. Да бъдеш рицар от Кралската гвардия изисквало много повече от умение в оръжията, изтъкнала тя. Нямало да рискува да постави мъже с несигурна вярност около краля, независимо колко добре се представяли в групов бой. Щяла лично да избере рицарите.

Поборниците, които избрала, били млади и стари, високи и ниски, тъмни и светли. Дошли от всяко кътче на владението. Някои били по-млади синове, други — наследниците на древни домове, които се отказали от наследствата си, за да служат на краля. Един бил странстващ рицар, друг незаконороден. Всички те били бързи, силни, наблюдателни и ловки с меч и щит, и предани на краля.

Тия са имената на Седемте на Егон, както са записани в Бялата книга на Кралската гвардия: сир Ричард Руут; сир Адисон Хил, Копеле на Корнфилд; сир Грегър Гуди; сир Грифит Гуди, негов брат; сир Хъмфри Глумеца; сир Робин Дарклин, наричан Тъмния дрозд; и сир Корлис Веларион, лорд-командир. Историята е потвърдила, че Висения Таргариен е избрала добре. Двама от нейните първоначални седем щели да умрат, защитавайки краля, и всички щели да служат доблестно до края на живота си. Много храбри мъже са последвали стъпките им оттогава, вписвайки имената си в Бялата книга и навличайки бялото наметало. Кралската гвардия остава синоним за чест до ден-днешен.

Шестнайсет Таргариени са последвали Егон Дракона на Железния трон, преди династията най-сетне да бъде съборена в Бунта на Робърт. Сред тях се наброявали мъдри мъже и глупави, жестоки мъже и милостиви, добри мъже и зли. Но ако Драконовите крале бъдат оценени единствено въз основа на техните наследства, законите, институциите и подобренията, които са оставили след себе си, то името на крал Егон Първи е близо до челото на списъка, в мир, както и в бран.

Синовете на Дракона

Крал Егон I Таргариен взел и двете си сестри за съпруги. Ренис и Висения били драконови ездачки, със сребристозлатната коса, лилави очи и красота на истински Таргариени. Иначе двете кралици били толкова различни, колкото може да бъдат които и да са две жени… освен във взаимното уважение. Всяка от тях дала на краля син.

Енис бил първият. Роденото през 7 г. СЗ от по-младата съпруга на Егон, Ренис, момче било малко и болнаво при раждането. Плачело непрекъснато и казват, че крайниците му били тънки, очите му — малки и воднисти, и че кралските майстери се опасявали за оцеляването му. Изплювал зърната на кърмачките си и сучел само от гърдите на майка си, и според мълвата плакал цели две седмици, след като бил отбит. Толкова не приличал на крал Егон, че неколцина дори се одързостили да намекват, че Негова милост не бил истинският баща на момчето, че Енис е копеле, заченато от някой от многото чаровни фаворити на кралица Ренис, син на певец, на глумец или мим. А принцът и бавно растял също тъй. Чак когато му дали младия дракон Живак, новоизлюпен същата година на Драконов камък, Енис Таргариен започнал да расте добре и да наедрява.