Читать «Огън и кръв» онлайн - страница 32

Принц Енис бил на три, когато майка му, кралица Ренис, и нейният дракон, Мераксес, били убити в Дорн. Смъртта ѝ оставила малкия принц безутешен. Той спрял да яде и дори започнал да пълзи, както правел на годинка, все едно е забравил как се ходи. Баща му се отчаял от него и из двора се разнесли слухове, че крал Егон можел да вземе друга жена, след като Ренис била мъртва, а Висения била бездетна и може би ялова. Кралят си мълчал по тези въпроси, тъй че никой не можел да каже какви мисли може да са го занимавали, но много велики лордове и благородни рицари се появявали в двора с девствените си дъщери, всяка от които все по-хубава от предишната.

Всякакви подобни спекулации приключили през 11 г. СЗ, когато кралица Висения внезапно обявила, че носи дете на краля. Син, заявила тя убедено и така се оказало. Принцът дошъл с рев на света през дванайсетата година СЗ. Никое новородено не е било по-здраво от Мегор Таргариен, съгласили се майстери и дойки; теглото му при раждането било почти двойно колкото на по-големия му брат.

Братята никога не били близо един до друг. Принц Енис бил несъмненият наследник и крал Егон го държал близо до себе си. Докато кралят обикалял из владението от замък на замък, с него бил и принцът. Принц Мегор останал с майка си и седял до нея, докато тя водела дворцовия съвет. Кралица Висения и крал Егон често били разделени в онези години. Когато не бил на кралска обиколка, Егон се връщал в Кралски чертог и Укреплението на Егон, докато Висения и синът ѝ оставали в Драконов камък. По тази причина лордове, както и простолюдието започнали да наричат Мегор Принца на Драконов камък.

Кралица Висения поставила меч в ръката на сина си, когато бил на три. Според някои първото, което той уж направил с меча, било да заколи една от котките в замъка… макар да е по-вероятно тази история да е клевета, съчинена от враговете му много години по-късно. Но че принцът веднага започнал да овладява уменията с меча, за това няма съмнение. За негов пръв учител по оръжия майка му избрала сир Гавен Корбрей, един от най-страховитите рицари, които можело да се намерят във всичките Седем кралства.

Принц Енис бил толкова често в компанията на баща си, че неговото обучение в рицарските изкуства дошло най-вече от рицарите от Кралската гвардия на Егон, а понякога и от самия крал. Момчето било усърдно, съгласни били инструкторите му, и не му липсвал кураж, но му липсвала големината и силата на баща му и така и не надвишавал уменията на един прилично добър боец дори когато кралят връчвал Блекфайър в ръцете му, което правел от време на време. Енис нямало да се опозори в битка, казвали си наставниците му помежду си, но никога нямало да се пеят песни за бойното му юначество.