Читать «Огън и кръв» онлайн - страница 30

Джордж Мартин

Кралица Ренис се посъветвала със своите майстери и септони, след което обявила решението си. Изневерилата съпруга е оскърбила Седемте, които са създали жените да бъдат верни и покорни на своите съпрузи, и следователно е трябвало да бъде наказана. Тъй като бог има седем лика обаче, наказанието трябвало да е само шест удара (защото седмият удар щял да бъде за Странника, а Странника е ликът на смъртта). Следователно първите шест удара, които мъжът е нанесъл, са били законни… но останалите деветдесет и четири били оскърбление срещу богове и хора и той трябвало да бъде наказан подобаващо. От онзи ден насетне „правилото на шестте“ станало част от обичайния закон наред с „правилото за палеца“. (Съпругът бил отведен до подножието на Хълма на Ренис, където получил деветдесет и четири удара от братята на мъртвата жена, с пръчки със законен размер.)

Кралица Висения не споделяла любовта на сестра си към музиката и песните. Не ѝ липсвал хумор обаче и за много години държала при себе си шут, космат гърбушко, наречен лорд Маймунско лице, чиито лудории много я забавлявали. Когато той се задавил до смърт с костилка от праскова, кралицата се сдобила с маймуна и я облякла в дрехите на лорд Маймунско лице. „Новият е по-умен“, често казвала тя.

Все пак у Висения Таргариен имало нещо мрачно. За повечето свят тя представлявала мрачното лице на воин, строг и коравосърдечен. Дори в красотата ѝ се долавяла суровост, казвали обожателите ѝ. Най-старата от Трите глави на дракона, Висения, щяла да надживее брат си и сестра си, а според мълвата в по-късните си години, когато вече не можела да борави с меч, тя се отдала на тъмните изкуства, като смесвала отрови и правела зли заклинания. Някои дори допускат, че е възможно да е била родоубийца и кралеубийца, но никакво доказателство не е предлагано в подкрепа на подобни клевети.

Би било жестока ирония, ако е вярно, защото в младостта ѝ никой друг не е правил повече от нея, за да защити краля. Висения на два пъти си послужила с Тъмна сестра в защита на Егон, когато дорнски главорези го нападнали в засада. Ту подозрителна, ту жестока, тя не се доверявала на никого освен на брат си. По време на Дорнската война носела плетена ризница нощ и ден, дори под дворцовите си одежди, и подканяла краля да прави същото. Когато Егон отказал, Висения се разгневила. „Дори с Блекфайър в ръката ти, ти си само един — казала му, — аз не мога да бъда винаги с теб“. Когато кралят изтъкнал, че има охрана, Висения извадила Тъмна сестра и го пернала през бузата толкова бързо, че гвардейците от охраната нямали време да реагират. „Твоите стражи са бавни и мързеливи — рекла тя. — Можех да те убия толкова лесно, колкото те порязах. Трябва ти по-добра защита.“ Крал Егон, разкървавен, нямал друг избор, освен да се съгласи.