Читать «Огън и кръв» онлайн - страница 33

Дарбите, които притежавал принцът, били в други области. Самият Енис бил чудесен певец, както се оказало, със силен и мелодичен глас. Бил вежлив и чаровен, умен, без да е досадно книжовен. Лесно се сприятелявал и млади момичета, изглежда, се влюбвали до полуда в него, било то знатни или от простолюдието. Енис обичал да язди също така. Баща му му давал различни коне, но любимият му ездитен звяр бил неговият дракон Живак.

Принц Мегор също яздел, но не показвал голяма обич към коне, кучета или други животни. Веднъж един кон го ритнал в конюшните. Мегор промушил коня смъртоносно… и посякъл половината лице на конярчето, което притичало при жалното цвилене на животното. Принцът на Драконов камък имал много другари през годините, но не и истински приятели. Бил свадливо момче, бързо се обиждал, бавно прощавал, страховит бил в гнева си. Умението му с оръжия обаче било несравнимо. Скуайър на осем, свалял от седлото момчета четири и пет години по-големи от него в двубои и пребивал до поражение ветерани учители по оръжие в двора на замъка. На тринайсетата му година, през 25 г. СЗ, майка му, кралица Висения, му подарила собствения си меч от валирианска стомана, Тъмна сестра — половин година преди брака му.

Традицията сред Таргариените открай време била да се женят родственици. Брак между брат и сестра се смятал за идеален. Иначе момиче можело да се омъжи за чичо, братовчед или племенник, момче за братовчедка, леля или племенничка. Тази практика идвала от Стара Валирия, където била обичайна сред много от древните фамилии, особено онези, които отглеждали и яздели дракони. „Кръвта на дракона трябва да остане чиста“, така казвали. Някои от принцовете чародеи също тъй взимали повече от една жена, когато им допадало, въпреки че това било по-малко обичайно, отколкото кръвосмесителния брак. Във Валирия преди Ориста, написали са мъдреци, били почитани хиляда богове, но от нито един не се бояли, тъй че малцина дръзвали да говорят против тези обичаи.

Това не било в сила във Вестерос, където властта на Вярата била неоспорима. Старите богове все още били почитани в Севера и Удавения бог в Железните острови, но в останалите части на владението имало един-единствен бог със седем лика и неговият глас над тази земя бил Върховният септон на Староград. А доктрините на Вярата, предадени през столетията от самото божество Андалос, осъждали валирианските брачни обичаи, практикувани от Таргариените. Кръвосмешението било порицавано като мерзък грях, било то между баща и дъщеря, майка и син или брат и сестра, а плодовете на такива съюзи били смятани за противни в очите на богове и хора. Със задна дата може да се види, че конфликтът между Вярата и дома Таргариен бил неизбежен. Всъщност мнозина измежду Най-благочестивите очаквали Върховният септон да се изкаже срещу Егон и сестрите му през Завоеванието и били крайно неудовлетворени, когато Отецът на Верните наместо това посъветвал лорд Хайтауър да не се противопоставя на Дракона и дори го благословил и помазал на второто му коронясване.