Читать «Огън и кръв» онлайн - страница 29

Но най-мъдрите и най-учените мъже в Седемте кралства били архимайстерите на Цитаделата, всеки от които бил върховният авторитет в една от великите дисциплини. През 5 г. СЗ крал Егон, чувствайки, че владението би могло да се облагодетелства от такава мъдрост, помолил Конклава да му изпрати един от тях, за да се съветва и да се поучава от него по всички въпроси, касаещи управлението на владението. Така била създадена службата на Велик майстер, по молба на крал Егон.

Първият служил в това качество бил Архимайстер Олидар, пазител на истории, чиито пръстен, палка и маска били бронз. Макар да бил изключително учен, Олидар също тъй бил изключително стар и напуснал този свят по-малко от година след като облякъл мантията на Велик майстер. За да запълни мястото му, Конклавът изпратил Архимайстер Лионсе, чийто пръстен, палка и маска били жълто злато. Той се оказал по-здрав от предшественика си и служил на владението до 12 г. СЗ, когато се подхлъзнал в калта, счупил си бедрото и скоро след това умрял, след което бил издигнат Великият майстер Гавен.

Институцията на малкия съвет не стигнала до пълния си разцвет допреди управлението на крал Джеерис Помирителя, но това не предполага, че Егон I е управлявал без помощта на съвет. Известно е, че често се е съветвал с различните Велики майстери, както и с майстерите от собственото му домакинство. По въпроси, свързани с облагането, дълговете и приходите, търсел съвета на своите управители на хазната. Макар да държал един септон в Кралски чертог и друг в Драконов камък, кралят най-често пишел до Върховния септон на Староград по религиозни въпроси и винаги се стараел да посещава Звездната септа по време на ежегодната си обиколка. Повече от всички тези крал Егон разчитал на Ръката на краля и, разбира се, на сестрите си, кралиците Ренис и Висения.

Кралица Ренис била голяма покровителка на бардовете и певците на Седемте кралства и засипвала със злато и дарове тези, които ѝ харесвали. Въпреки че кралица Висения смятала сестра си за фриволна, в това имало мъдрост, която стигала отвъд простото обичане на музика. Защото певците на кралството, в жаждата си да спечелят благосклонността на кралицата, съчинили много песни във възхвала на дома Таргариен и крал Егон, а след това тръгвали и пеели тези песни във всяка цитадела и замък, и село зелено от дорнските Гранични земи до Вала. Така Завоеванието било прославено пред простите люде, а Егон Дракона се превърнал в крал герой.

Кралица Ренис също тъй проявявала голям интерес към простолюдието и особена любов изпитвала към жени и деца. Веднъж, когато раздавала правосъдие в Укреплението на Егон, довели пред нея един мъж за това, че пребил жена си до смърт. Братята на жената искали да бъде наказан, но съпругът възразил, че това било в законните му права, тъй като заварил жена си в леглото с друг мъж. Правото на съпруга да накаже съгрешилата си жена било напълно наложено в Седемте кралства (освен в Дорн). Съпругът след това изтъкнал, че пръчката, с която биел жена си, не била по-дебела от палеца му, и дори показал пръчката за доказателство. Но когато кралицата го попитала колко пъти е ударил жена си, съпругът не могъл да отговори, но братята на мъртвата жена настояли, че са били сто удара.