Читать «Огън и кръв» онлайн - страница 23

Дотогава Дорн бил станал димяща пустиня, изтормозена от глад, мор и главня. Попарената земя я наричали търговците от Свободните градове. Но домът Мартел бил верен на девиза си: „Непокорими, неподвластни, несъкрушими“. Един дорнски рицар, доведен пред кралица Висения като пленник, настоявал, че Мерия Мартел щяла по-скоро да види хората си мъртви, отколкото роби на дома Таргариен. Висения отвърнала, че тя и брат ѝ биха се радвали да услужат на принцесата.

Старост и лошо здраве най-сетне направили това, което дракони и армии не могли. През 13 г. СЗ Мерия Мартел, Жълтата жаба на Дорн, умряла в ложето си (докато имала интимни отношения с един жребец, настоявали враговете ѝ.) Синът ѝ Нимор я наследил като лорд на Слънчево копие и принц на Дорн. Новият дорнски принц бил шейсетгодишен, здравето му вече отпадало и не изпитвал никаква охота за повече касапница. Започнал царуването си като пратил делегация до Кралски чертог, за да върне черепа на дракона Мераксес и да предложи на крал Егон условия за мир. Собствената му наследница, дъщеря му Дерия, водела посланичеството.

Мирните предложения на принц Нимор се натъкнали на силна съпротива в Кралски чертог. Кралица Висения била твърдо настроена против него. „Никакъв мир без капитулация“, заявила тя и приятелите ѝ на кралския съвет повторили думите ѝ. Орис Баратеон, който станал злобен и вгорчен в заника на годините си, пледирал да върнат принцеса Дерия на баща ѝ с една ръка по-малко. Лорд Оукхарт пратил гарван с предложението дорнското момиче да бъде продадено в „най-долния бардак в Кралски чертог, докато всеки просяк в града се задоволи с нея“. Егон Таргариен отхвърлил всякакви такива предложения: принцеса Дерия била дошла като пратеник под мирно знаме и нямало с нищо да пострада под неговия покрив, заклел се той.

Кралят бил уморен от война, съгласили се всички, но да се даде на дорнците мир без капитулиране щяло да е равносилно да каже, че възлюбената му сестра Ренис е умряла напразно, че всичката кръв и смърт са били за нищо. Лордовете на малкия му съвет освен това предупредили, че всякакъв такъв мир може да бъде видян като знак за слабост и би могъл да окуражи нови бунтове, които след това трябвало да бъдат потушавани. Егон знаел, че Предела, бурните земи и граничните земи били пострадали тежко през боевете и нямало нито да простят, нито да забравят. Дори в Кралски чертог кралят не смеел да пусне дорнците извън Укреплението на Егон без силен ескорт, от страх, че простолюдието на града щяло да ги разкъса на парчета. Поради всички тези причини Великият майстер Лукан написал по-късно, че кралят бил на ръба да отхвърли предложенията на Дорнците и да продължи войната.

Точно тогава принцеса Дерия поднесла на краля запечатано писмо от баща ѝ.

— Само за вашите очи, ваша милост.

Крал Егон прочел думите на принц Нимор в открито заседание на дворцовия съвет, с каменно лице и безмълвен, докато седял на Железния трон. Когато се надигнал след това, казват някои, от ръката му капела кръв. Изгорил писмото и никога повече не проговорил за него, но същата нощ яхнал Балерион и отлетял над водите на залива Черна вода до Драконов камък, на димящия му планински връх. Когато на следващата сутрин се върнал, Егон Таргариен се съгласил с условията, предложени от Нимор. Скоро след това подписал договор за вечен мир с Дорн.