Читать «Огън и кръв» онлайн - страница 21

През 7 г. СЗ Орис Баратеон и другите лордове, които били пленени на Костения път, били откупени от Кралски чертог за теглото им в злато, но при връщането им се разбрало, че Любовника на вдовиците е отсякъл десницата на всекиго от тях, тъй че да не могат никога вече да вдигнат мечове срещу Дорн. В отмъщение крал Егон лично връхлетял върху планинската твърдина на Вил с Балерион и сринал половината цитадели и стражевите им кули на купища разтопен камък. Обитателите на Вил обаче потърсили убежище в пещери и тунели под планините си и Любовника на вдовици живял още двайсет години.

През 8 г. СЗ дорнски разбойници прехвърлили Морето на Дорн на кораби, осигурени от един пиратски крал от Каменните стъпала, като нападнали шест градчета и села по южния бряг на нос Гняв и разпалили пожари, които се разпространили из половината дъждовен лес. „Огън за огън“, казват, че заявила Мерия.

Това не било нещо, което Таргариените щели да позволят да остане без отговор. По-късно същата година Висения Таргариен се появила в небесата на Дорн и пламъците на Вхагар се отприщили над Слънчево копие, Лимонова гора, Призрачен хълм и Тор.

През 9 г. СЗ Висения се върнала, този път със самия Егон, летящ до нея, и Пясъчника, Вайт и Хелхолт изгорели.

Дорнският отговор дошъл следващата година, когато лорд Фоулър повел войска през Принцовия проход и в Предела, като се движел толкова бързо, че могъл да подпали дванайсет села и да плени големия пограничен замък Нощна песен преди граничните лордове да осъзнаят, че врагът ги напада. Когато вестта за нападението стигнала в Староград, лорд Хайтауър пратил сина си Аддам със здрава сила да върне Нощна песен, но дорнците били предвидили точно това. Втора дорнска армия под водачеството на сир Джофри Дейн се спуснала от Звездопад и щурмувала града. Стените на Староград се оказали твърде яки, за да ги преодолеят дорнците, но Дейн подпалил поля, ферми и села на двайсет левги околовръст и убил по-младия син на лорд Хайтауър, Гармон, когато момчето повело щурм срещу него. Сир Аддам Хайтауър стигнал до Нощна песен, но там открил, че лорд Фоулър е подложил замъка на огън и гарнизона му — на меча. Лорд Карон и жена му и децата му били отведени в Дорн като пленници. Вместо да ги подгони, сир Аддам веднага се върнал към Староград да освободи града, но сир Джофри и войската му също се стопили в планините.

Старият лорд Манфред Хайтауър умрял скоро след това. Сир Аддам наследил баща си като лорд на Високата кула, докато Староград крещял за мъст. Крал Егон отлетял на Балерион до Планинския рай да се посъветва със своя Страж на Юга, но Тео Тирел, младият лорд, проявил крайна неохота да размишлява за ново нахлуване в Дорн след съдбата, сполетяла баща му.

За пореден път кралят развихрил своите дракони срещу Дорн. Егон лично връхлетял над Небесна шир, заклевайки се да превърне седалището на Фоулър във „втори Харънхъл“. Висения и Вхагар донесли огън и кръв на Звездопад. А Ренис и Мераксес се върнали още веднъж при Хелхолт… където ги сполетяла трагедия. Драконите на Таргариен, отглеждани и обучавани за битка, летели през вихри от копия и стрели по много поводи и не били ранявани тежко. Люспите на един напълно отраснал дракон били по-твърди от стомана и дори онези стрели, които улучвали, рядко прониквали достатъчно, за да сторят нещо повече от това да разгневят големите зверове. Но когато Мераксес се спуснал над Хелхолт, един бранител на най-високата кула на замъка изстрелял скорпион и дългият разкрач железен прът поразил дракона на кралицата в дясното око. Мераксес не умрял веднага, но рухнал към земята в предсмъртна агония, разрушавайки кулата и голяма част от външната стена на Хелхолт в предсмъртните си гърчове.