Читать «Огън и кръв» онлайн - страница 24

До ден-днешен никой не може да каже със сигурност какво може да е имало в писмото на Дерия. Някои твърдят, че било просто молба от един баща към друг, искрени слова, които трогнали сърцето на крал Егон. Други настояват, че било списък на всички онези лордове и благородни рицари, които загубили живота си през войната. Определени септони дори са отишли толкова далече да предполагат, че посланието било омагьосано, че било написано от Жълтата жаба преди смъртта ѝ, със стъкленица с кръвта на самата кралица Ренис за мастило, тъй че кралят да е безпомощен да се съпротиви на злата магия.

Великият майстер Клег, дошъл в Кралски чертог много години по-късно, заключил, че Дорн вече нямал сили да се бие. Тласнат от отчаяние, предположил Клег, принц Нимор може да е заплашил, че ако мирът бъде отказан, щял да ангажира Безликите мъже на Браавос да убият сина и наследника на крал Егон, момчето на кралица Ренис, Енис, тогава едва на шест години. Би могло да е тъй… но никой никога няма да го узнае наистина.

Така свършила Първата дорнска война (4-13 г. СЗ).

Жълтата жаба на Дорн постигнала онова, което Харън Черния, Двамата крале и Торен Старк не могли; тя надвила Егон Таргариен и неговите дракони. Но на север от Червените планини нейната тактика ѝ спечелила само презрение. „Дорнски кураж“ станало подигравателен израз за страхливост сред лордовете и рицарите на Егоновите кралства. „Жабата скача в дупката си, когато е заплашена“, написал един писар. Друг е казал: „Мерия се би като жена, с лъжи и коварство, и вещерство“. Дорнската „победа“ (ако е била победа) била възприета като безчестна и оцелелите от боевете и синовете и братята на падналите си обещали едни на други, че ще дойде друг ден, а с него — разплата.

Тяхното възмездие щяло да чака бъдещо поколение и възкачването на по-млад, по-кръвожаден крал. Макар че Егон Завоевателя щял да седи на Железния трон още двайсет и четири години, Дорнският конфликт бил последната му война.

Три глави имаше Дракона

Управление под крал Егон I

Егон I Таргариен бил прославен воин, най-великият Завоевател в историята на Вестерос, и все пак мнозина са убедени, че най-значителните му постижения дошли през времената на мир. Железният трон бил изкован с огън и стомана, и ужас, казват; но след като изстинал, тронът се превърнал в седалище на справедливост за цял Вестерос.

Помирението на Седемте кралства под управлението на Таргариен било крайъгълният камък в политиката на Егон Първи като крал. За тази цел той положил големи усилия да включи мъже (и дори няколко жени) от всяка част на владението в своя двор и съвети. Бившите му врагове били окуражавани да пращат децата си (главно по-малки синове и дъщери, тъй като повечето велики лордове желаели да запазят наследниците си близо до дома) в кралския двор, където момчетата служели като пажове, виночерпци и скуайъри, а момичетата като лични слугини и компаньонки на кралиците на Егон. В Кралски чертог те ставали свидетели на кралската справедливост от първа ръка и били подтиквани да мислят за себе си като за верни поданици на едно велико владение, а не като западняци, хора на бурните земи или северняци.