Читать «Огън и кръв» онлайн - страница 19

Несъмнено бил прав за това, но така и не се доказало, защото дорнците изобщо не предложили сражение. Наместо това те отстъпвали пред воинството на крал Егон, като изгаряли житото си в полето и отравяли всички кладенци. Нашествениците заварили дорнските стражеви кули в Червените планини занемарени и изоставени. Във високите проходи авангардът на Егон се натъкнал на преграда на пътя — стена от трупове на овце, остригани от вълна и твърде изгнили, за да стават за ядене. Кралската армия вече привършвала храната и фуража, когато излезли от Принцовия проход и се озовали пред Дорнските пясъци. Там Егон разделил силите си, като пратил лорд Тирел на юг срещу Утор Ълър, лорд на Хелхолт, докато самият той завил на изток, за да обсади лорд Фоулър в планинската му твърдина Небесна шир.

Било втората половина на есента и се смятало, че зимата наближава. В този сезон, надявали се нашествениците, горещината в пустините щяла да намалее, а водата да е в изобилие. Но дорнското слънце се оказало неумолимо, когато лорд Тирел настъпил към Хелхолт. В такава горещина мъжете пиели повече, а всяка дупка с вода и оазис на пътя на войската бил отровен. Конете започнали да мрат, все повече всеки ден, последвани от ездачите им. Гордите рицари хвърляли знамената си, щитовете си, самата броня. Лорд Тирел загубил една четвърт от почти всичките си коне от дорнските пясъци, а когато най-сетне стигнал до Хелхолт, заварил го изоставен.

Нападението на Баратеон нямало по-голям успех. Конете му се мъчели по каменистите склонове на тесните криволичещи проходи и били напълно затруднени, когато стигнали най-стръмните участъци на пътя, където дорнците били изсекли стъпала в планините. Над рицарите на Ръката завалял дъжд от канари, дело на бранителите, които мъжете от бурните земи изобщо не видели. Там, където Костения път прехвърлял река Вил, внезапно се появили дорнски стрелци, докато колоната се точела по моста, и завалели хиляди стрели. Когато лорд Орис заповядал на мъжете си да отстъпят назад, мощна каменна градушка отрязала пътя им. Без никакъв път напред, нито назад, мъжете на бурните земи били изклани като прасета в кочина. Самият Орис Баратеон бил пощаден, заедно с дванайсетима други лордове, сметнати за ценни за откуп, но се оказали пленници на Вил от Вил, свирепия планински лорд, наричан Любовника на вдовици.

Самият крал Егон имал повече успех. Продължил на изток през подножията на хълмовете, където потоци от височините осигурявали вода, а в долините имало изобилен дивеч, взел с щурм замъка Небесна шир и спечелил Железния лес след кратка обсада. Лордът на Тор наскоро умрял и неговият стюард се предал без бой. Още по̀ на изток лорд Толанд от Призрачен хълм пратил своя първи рицар да предизвика краля на двубой. Егон го убил, но след това открил, че не бил най-добрият рицар на Толанд, а неговият шут. Самият лорд Толанд бил изчезнал.