Читать «Огън и кръв» онлайн - страница 20

Както и Мерия Мартел, принцесата на Дорн — когато Егон се спуснал над Слънчево копие на Балерион, заварил там сестра си Ренис преди него. След като подпалила Дъсчено градче, тя завзела Лимонена гора, Пъпчив лес и Воняща вода, като приела поклони от старици и деца, но без никъде да намери истински враг. Дори предградието извън стените на Слънчево копие било почти изоставено и никой от онези, които били останали, не признавал, че знае нещо за местонахождението на дорнските лордове и принцеси. „Жълтата жаба се е стопила в пясъците“, казала Ренис на крал Егон.

Отговорът на Егон бил декларация за победа. В голямата зала в Слънчево копие той събрал колкото сановници били останали и им казал, че Дорн вече е част от владението и оттук насетне те ще бъдат негови васални поданици, че бившите им господари са бунтовници и престъпници. Били предложени награди за главите им, особено за главата на Жълтата жаба, принцеса Мерия Мартел. Лорд Джон Росби бил провъзгласен за кастелан на Слънчево копие и Страж на Пясъците, да управлява Дорн от името на краля. Стюарди и кастелани били назначени за всичките други земи и замъци, които Завоевателя бил взел. След това крал Егон и воинството му поели обратно по пътя, по който дошли, покрай подножията и през Принцовия проход.

Едва стигнали до Кралски чертог, когато Дорн изригнал зад тях. Дорнски копиеносци се появили изневиделица, като пустинни цветя след дъжд. Небесна шир, Железния лес, Тор и Призрачен хълм били отново взети за две седмици, техните кралски гарнизони били подложени на меча. Кастеланите и стюардите на Егон били изтезавани и убити. Разправят, че дорнските лордове имали облог кой ще задържи пленника си най-дълго, докато ги разчленявали. Лорд Росби, кастелан на Слънчево копие и Страж на Пясъците, имал по-милостив край от повечето. След като дорнците нахлули от предградието и си върнали замъка, го вързали за едната ръка и единия крак, довлекли го до върха на Кулата на Копието и през прозореца го хвърлила самата престаряла принцеса Мерия.

Скоро останали само лорд Тирел и неговата войска. Крал Егон оставил Тирел зад себе си, когато си тръгнал. Хелхолт, як замък на река Серен камък, го смятали за добре разположен за справяне с всякакви бунтове. Но реката била серниста и от рибата, вадена от нея, жителите на Планински рай се поболявали. Домът Коргил от Пясъчен камък така и не се покорил и копиеносците на Коргил избивали събиращите фураж отряди и патрули на Тирел всеки път, щом се отдалечавали твърде много на запад. Вайтите от Вайт правели същото на изток. Когато вестта за хвърлянето през прозореца стигнала до Хелхолт, лорд Тирел събрал останалата си сила и поел през пясъците. Обявеното му намерение било да плени Вайт, да продължи на изток покрай реката, да върне Слънчево копие и предградието и да накаже убийците на лорд Росби. Но някъде на изток от Хелхолт сред червените пясъци Тирел и цялата му армия изчезнали. Нито един от тях не бил видян повече.

Егон Таргариен не бил човек, който да приеме поражение. Войната щяла да се проточи още седем години, макар че след 6 г. СЗ боевете се изродили в безкрайна кървава поредица от зверства, набези и отмъщения, прекъсвани от дълги периоди на бездействие, десетина кратки примирия и многобройни убийства.