Читать «Огън и кръв» онлайн - страница 18

След това възникнал проблемът кой да управлява Железните острови от името на краля. Било предложено железните да станат васали на Тъли от Речен пад или на Ланистърите от Скалата на Кастърли. Някои дори го подканяли да ги предаде на Зимен хребет. Егон изслушал всяка претенция, но накрая решил да позволи на железнородните сами да си изберат върховен лорд. За ничия изненада те избрали един от своите: Викон Грейджой, лорд Жътваря на Пайк. Лорд Викон се заклел на крал Егон и Дракона напуснал с флотите си.

Пълномощията на Грейджой обхванали само Железните острови обаче; той се отказал от всякакви претенции към земите, които дом Хоър заграбил на континента. Егон подарил разрушения замък Харънхъл и владенията му на сир Куентон Кохерис, неговия майстор оръжейник на Драконов камък, но изискал от него да приеме лорд Едмин Тъли от Речен пад като негов върховен лорд. Новопроизведеният лорд имал двама силни синове и пълничък внук, които да гарантират наследството, но тъй като първата му жена била отнесена от петниста треска три години по-рано, освен това се съгласил да вземе една от дъщерите на лорд Тъли за своя невяста.

С покоряването на Трите сестри и Железните острови цял Вестерос южно от Вала вече бил под управлението на Егон Таргариен, освен единствено Дорн. Тъй че след това Дракона насочил вниманието си към Дорн. Егон първо опитал да спечели дорнците с думи, като пратил делегация от висши лордове, майстери и септони до Слънчево копие да преговарят с принцеса Мерия Мартел, тъй наречената Жълта жаба на Дорн, и да я убедят в предимствата от присъединяването на владението ѝ към неговото. Преговорите им продължили почти цяла година, но не постигнали нищо.

Началото на Първата дорнска война обикновено се фиксира към 4 г. СЗ, когато Ренис Таргариен се върнала в Дорн. Този път тя дошла с огън и кръв, точно както била заплашила. Яхнала Мераксес, кралицата се спуснала от ясното синьо небе и подпалила Дъсченото градче; огньовете скачали от лодка на лодка, докато цялото устие на Зелената кръв не било задръстено с горящ плавей, а стълбът дим можел да се види чак до Слънчево копие. Жителите на плаващото градче потърсили убежище от пламъците по реката, тъй че по-малко от стотина загинали в атаката, и повечето от тях от удавяне, вместо от драконовия огън. Но първата кръв била пролята.

Другаде Орис Баратеон повел хиляда отбрани рицари нагоре по Костения път, докато самият Егон поел през Принцовия проход в челото на армия от трийсет хиляди бойци, водени от близо две хиляди конни рицари и триста лордове и знаменосци. Лорд Харлан Тирел, Стражът на Юга, го чули да казва, че имали повече от достатъчно сила да смажат всякаква дорнска армия, която се опита да застане пред тях, дори и без Егон и Балерион.