Читать «Огън и кръв» онлайн - страница 144

Лятото отстъпило на есента и листа окапвали по всичките Седем кралства, нов Крал Лешояд се появил в Червените планини, потящата болест избухнала на Трите сестри, а Тирош и Лис били на ръба на война, която почти сигурно щяла да погълне Каменни стъпала и да разстрои търговията. С всичко това трябвало на всяка цена да се справя, и той се справял.

Кралица Алисан намерила друг отговор. След като изгубила майка, тя намерила утеха в дъщеря. Макар и все още на по-малко от годинка и половина, принцеса Денерис вече говорела (донякъде) много преди първия си имен ден и била минала през пълзене, залитане и ходене до бягане.

— Много се е забързала тази — казвала дойката на кралицата.

Малката принцеса била щастливо дете, безкрайно любопитно и напълно безстрашно, радост за всички, които я познавали. Толкова била очарована Алисан, че за известно време започнала да пропуска заседания на съвета: предпочитала да прекарва дните си в игра с дъщеря си и да ѝ чете историите, които ѝ четяла някога собствената ѝ майка.

— Толкова е умна, скоро тя ще ми чете — казала на краля. — Ще бъде велика кралица, знам го.

Странника обаче все още не бил приключил с дома Таргариен през онази жестока 54 година СЗ. Отвъд залив Черна вода на Драконов камък Рена Таргариен я очаквали нови скърби, когато се върнала от Бурен край. Далеч не такава радост и утеха за нея, каквато била Денерис за Алисан, нейната дъщеря Ерея се била превърнала в ужасия, своенравно диво дете, което се опълчвало на септата си, на майка си, както и на майстерите си, обиждала слугите си, отсъствала от молитви, уроци и храна без разрешение и се обръщала към мъжете и жените от двора на Рена с такива прелестни имена като „Сир Глупак“, „Лорд Свинска зурла“ и „Лейди Голяма пръдла“.

Съпругът на Нейна милост, макар и не толкова гласовит и открито предизвикателен, бил не по-малко ядосан. Когато в Драконов камък дошла вестта, че кралица Алиса отпада, Андроу заявил, че ще придружи жена си до Бурен край. Като неин съпруг, казал, мястото му било до Рена, да ѝ даде утеха. Кралицата обаче му отказала, и то грубо. Дълъг спор предшествал заминаването ѝ. Нейна милост я чули да казва: „Грешният Фарман избяга“.

Бракът ѝ, който никога не бил страстен, към 54 г. СЗ се превърнал във фарс. „И не забавен при това“, отбелязала лейди Алейн Ройс.

Андроу Фарман вече не бил юношата, за когото Рена се омъжила пет години по-рано на Светлия остров, когато бил на седемнайсет. Чаровният младок станал с подпухнало лице, заоблени рамене и отпусната плът. Другите мъже никога не гледали на него с добро око, той се оказвал забравен и пренебрегван от височайшите им домакини по време на странстванията на Рена в западните земи. На Драконов камък не било по-добре. Неговата съпруга била все още кралица, но никой не бъркал Андроу с крал, нито дори с консорт. Макар да седял до кралица Рена на храна, не споделял ложето ѝ. Честта била за нейните приятелки и фаворитки. Според клюките в двора кралицата му казвала, че било по-добре да спят отделно, за да няма нужда да се смущава, ако намери някоя хубава девица да му стопли леглото. Няма никакви показания, че изобщо го е правил.