Читать «Огън и кръв» онлайн - страница 145
Джордж Мартин
Дните му били празни като нощите му. Макар да се бил родил на остров и сега да живеел на друг, Андроу не се занимавал нито с плаване, нито с плуване или с риболов. Провален скуайър, той не притежавал никакво умение с меч, нито брадва или с копие, тъй че докато мъжете от гарнизона на замъка тренирали всяка сутрин на двора, той оставал в леглото си. Мислейки, че може би е предразположен към четене, майстер Кълипер се опитал да го заинтригува със съкровищата на библиотеката на Драконов камък, дебелите томове и свитъците на стар валириански, които толкова очаровали крал Джеерис, но открил, че съпругът на кралицата не може да чете. Андроу яздел прилично добре и от време на време нареждал да му оседлаят кон, за да пообиколи в тръс из двора, но никога не излизал извън портите, за да проучи каменистите пътеки на Драконова планина или другата страна на острова, нито дори рибарското село и кейовете под замъка.
„Пие много — написал майстер Кълипер до Цитаделата, — и го знаят, че прекарва по цели дни в Залата на Рисуваната маса, мести боядисани дървени войничета по картата. Приятелките на кралица Рена често подхвърлят, че планира завоеванието на Вестерос. Не му се подиграват в лицето заради нея, но се кикотят зад гърба му. Рицарите и войниците изобщо не му обръщат внимание, а слугите му се подчиняват или не, както намерят за добре, без страх от недоволството му. Децата са най-жестоките, както често са децата, а никое не е толкова жестоко колкото принцеса Ерея. Тя веднъж изсипа нощно гърне на главата му, не защото е направил нещо, а защото бил сърдит на майка ѝ.“
Недоволството на Андроу Фарман на Драконов камък само се усилило след заминаването на сестра му. Лейди Елиса била най-близкият му приятел, може би единственият му приятел, отбелязал Кълипер, и въпреки пламенните му отрицания, за Рена се оказало трудно да приеме, че не е изиграл роля в случая с драконовите ѝ яйца. Когато кралицата изгонила сир Мерел Бълок, Андроу я помолил да го назначи за командир на гарнизона на замъка на мястото на Бълок. В този момент Нейна милост закусвала с четири от придворните си дами. Жените избухнали в смях при молбата му, а след малко кралицата също се изсмяла. Когато Рена отлетяла до Кралски чертог, за да уведоми крал Джеерис за кражбата, Андроу предложил да я придружи. Жена му отказала презрително.
— За какво? Какво би могъл да направиш, освен да паднеш от дракона?
Отказът на кралица Рена на желанието му да иде с нея до Бурен край бил само най-последният от дълъг низ унижения за Андроу Фарман. Когато Рена се върнала от смъртното ложе на майка си, отдавна му било минало всякакво желание да я утешава. Намусен и хладен, той седял мълчаливо на храна, а иначе отбягвал компанията на кралицата. И да била притеснена Рена Таргариен от мусенето му, не го издавала много. Намерила утешение в своите дами, в стари приятелки като Саманта Стоукуорт и Алейн Ройс, и по-нови като братовчедка ѝ Лиана Веларион, хубавата дъщеря на лорд Стонтън Касела и младата септа Мариам.