Читать «Огън и кръв» онлайн - страница 146

Какъвто и мир да ѝ помогнали те да намери, оказал се краткотраен. Есента дошла на Драконов камък, както и в останалия Вестерос, а с нея дошли студени ветрове от север и бури от юг забушували по Тясното море. Мрак се утаил над древната крепост, сумрачно място дори и лете; дори и драконите като че ли усещали влагата. И докато годината се точела, болест споходила Драконов камък.

Не било потящата болест, нито тресящата болест, нито сива люспа, заявил майстер Кълипер. Първият знак бил кърваво изпражнение, последвано от ужасен спазъм в червата. Имало много заболявания, които биха могли да са причината, казал той на кралицата. Коя от тях би могла да е виновна, така и не определил, защото самият Кълипер бил първият, който умрял, няма и два дни след като започнал да се чувства зле. Майстер Анселм, който заел мястото му, сметнал, че възрастта му била виновна. Кълипер бил по-близо до деветдесет, нежели до осемдесет, и безсилен.

Касела Стонтън обаче била следващата, която умряла, а тя била едва на четиринайсет. После се поболяла септа Мариам, и Алейн Ройс, та дори и едрата буйна Сам Стоукуорт, която обичала да се хвали, че никога не е боледувала и един ден в живота си. И трите умрели в една и съща нощ, часове една след друга.

Самата Рена Таргариен останала незасегната, макар приятелките ѝ и скъпите ѝ дружки да падали една след друга. Валирианската ѝ кръв я спасила, предположил майстер Анселм; болести, които отнасяли обикновени хора за часове, не могли да надделеят над кръвта на дракона. Мъжете също като че ли били неуязвими пред тази странна напаст. Освен майстер Кълипер, само жени били поразявани. Мъжете на Драконов камък, било то рицари, кухненски ратаи, конярчета или певци, оставали здрави.

Кралица Рена заповядала портите на Драконов камък да се затворят и залостят. Засега нямало болест извън стените на замъка ѝ и тя смятала да остане така, за да опази простолюдието. Когато пратила вестта до Кралски чертог, Джеерис действал веднага, като заповядал лорд Веларион да изпрати галерите си и да гарантира, че никой няма да избяга и да разпространи епидемията извън острова. Ръката на краля изпълнил заповедта, макар и не без скръб, тъй като собствената му млада племенничка била между жените все още на Драконов камък.

Лиана Веларион умряла още докато галерите на чичо ѝ тръгвали от Дрифтмарк. Майстер Анселм я прочистил, пуснал ѝ кръв и я покрил с лед, но без никаква полза — тя издъхнала в ръцете на Рена Таргариен в гърчове, докато кралицата леела горки сълзи.

— Плачеш за нея — казал Андроу Фарман, когато видял сълзите на лицето на съпругата си, — но би ли плакала за мен? — Думите му събудили гняв у кралицата. Рена го зашлевила през лицето и му заповядала да я остави, като заявила, че иска да е сама. — Ще бъдеш — казал Андроу. — Тя беше последната от тях.