Читать «Огън и кръв» онлайн - страница 143

Лорд Рогар не получил втория син, за който се молил. Детето било момиче, родено толкова мъничко и слабо, че акушерката и майстерът не вярвали, че ще оцелее. Но то изненадало и двамата и щяло с времето да изненада мнозина други. Дни по-късно, когато най-сетне се съвзел достатъчно, за да обмисли въпроса, Рогар Баратеон нарекъл дъщеря си Джослин.

Първо обаче негово благородие трябвало да се справи с едно по-спорно пристигане. Зазорявало се и тялото на кралица Алиса все още не било изстинало, когато Вермитор вдигнал тава, както лежал увит в съня си на двора, и надал рев, който събудил половината Бурен край. Надушил бил приближаването на друг дракон. Няколко мига по-късно Сънеплам се спуснала, сребърните ръбове святкали по гърба ѝ, докато светлосините ѝ криле биели на фона на червеното предутринно небе. Рена Таргариен дошла, за да се помири с майка си.

Дошла твърде късно: кралица Алиса си била отишла от света. Макар кралят да ѝ казал, че не бива да вижда тленните останки на майка им, Рена настояла, издърпала постелките, които я покривали, и зяпнала направеното от майстера. След дълго мълчание се обърнала, целунала брат си по бузата и прегърнала по-младата си сестра. Казват, че двете кралици стояли прегърнати дълго, но когато акушерката поднесла на Рена новороденото, тя отказала.

— Къде е Рогар? — попитала.

Намерила го долу в голямата зала с малкия му син, Боремунд, в скута, обкръжен от неговите братя и рицари. Рена Таргариен си пробила път през всички тях, застанала над него и започнала да го кълне в лицето.

— Кръвта е на твоите ръце — изревала му. — Кръвта ѝ е на кура ти. Дано да умреш в писъци.

Рогар Баратеон бил възмутен от обвиненията ѝ.

— Какво говориш, жено? Това е волята на боговете. Странника идва за всички ни. Как може да е мое дело? Какво толкова направих?

— Сложи кура си в нея. Тя ти даде един син, това трябваше да е достатъчно. „Спасете жена ми“, трябваше да кажеш, но какво са жените за мъже като теб? — Рена се пресегнала, сграбчила го за брадата и дръпнала лицето му към своето. — Чуйте това, милорд. Не помисляйте да се жените отново. Грижете се за кутретата, които майка ми ви даде, моите брат и сестра. Гледайте нищо да не им липсва. Правете това и ще ви оставя на мира. Чуя ли и един шепот, че взимате някоя друга бедна девица за съпруга, ще направя нов Харънхъл от Бурен край, с вас и нея вътре.

Когато излязла бясна от залата и тръгнала към дракона си на двора, лорд Рогар и братята му се изсмели.

— Тя е луда — заявил той. — Да не мисли, че ще ме уплаши? Мен? Не се уплаших от гнева на Мегор Жестокия, та от нея ли ще се плаша?

После изпил чаша вино, повикал стюарда си да направи приготовленията за погребението на жена му и пратил брат си сир Гарон да покани краля и кралицата да останат за пир в чест на дъщеря му.

Натъженият крал се върнал в Кралски чертог от Бурен край. Най-верните му били дали Върховния септон, който желаел, Доктрината на ексцепционизма щяла да стане догма на Вярата и бил стигнал до съгласие с могъщите Хайтауър на Староград, но тези победи станали на пепел в устата му със смъртта на майка му. Джеерис обаче не бил човек, който да се поддава на мрачно настроение; както щял да прави често през дългото си царуване, кралят се отърсил от скърбите си и се отдал на управлението на владението си.