Читать «Огън и кръв» онлайн - страница 142

— Странника е в оная стая. Мога да го помириша.

Чаша вино, смесена със „сладък сън“, било единственото, позволяващо на кралица Алиса дори този кратък отдих, обяснил майстер Кирие; Алиса била в агония вече отпреди няколко часа.

— Ужасно пищи — добавила една от слугините. — Всяка хапка храна, която ѝ дадем, я повръща и има ужасна болка.

— Не ѝ е срокът — казала през сълзи кралица Алисан. — Още не.

— Не и до един лунен кръг — потвърдила акушерката. — Това не са родилни мъки, ваши благородия. Нещо я разкъсва отвътре. Бебето умира или скоро ще е мъртво. Майката е твърде стара, няма сила да избута, а бебето се е извъртяло… не е добре. Ще си идат до призори, и двамата. Ще ме простите.

Майстер Кирие не ѝ възразил. Млякото на мака щяло да облекчи болката на кралицата, рекъл той, и имал приготвена силна отвара… но можело да убие Нейна милост толкова лесно, колкото да ѝ помогне, а почти сигурно щяло да убие детето в нея. Когато Джеерис попитал какво би могло да се направи, майстерът казал:

— За кралицата ли? Нищо. Извън силите ми е да я спася. Има шанс, малък шанс, да мога да спася детето. За това би трябвало да отворя майка ви и да извадя детето от утробата ѝ. Бебето би могло да живее или не. Тя ще умре.

Думите му разплакали кралица Алисан. Кралят казал само:

— Тя е моя майка и кралица. — С твърд тон. Излязъл отново, вдигнал Рогар Баратеон на крака и го повлякъл в родилната стая, където наредил на майстера да повтори току-що казаното. — Но е ваша жена — напомнил крал Джеерис на лорд Рогар. — Вам се полага да го кажете.

Лорд Рогар, съобщава ни се, не могъл да понесе да погледне жена си. Нито могъл да намери думите, докато кралят не го хванал грубо за ръката и не го разтърсил.

— Спасете сина ми — казал Рогар на майстера.

После издърпал ръката си от ръката на краля и напуснал отново стаята. Майстер Кирие свел глава и наредил да му донесат ножовете.

В много от описанията, стигнали до нас, ни се съобщава, че кралица Алиса се пробудила от съня си преди майстерът да е започнал. Макар и раздирана от болка и ужасни конвулсии, тя заплакала от радост, като видяла децата си. Когато Алисан ѝ казала какво предстои да стане, Алиса дала съгласието си.

— Спасете бебето ми — прошепнала. — Ще ида да видя момчетата си отново. Старицата ще освети пътя ми.

Приятно е да се вярва, че това били последните думи на кралицата. За жалост други описания ни съобщават, че Нейна милост умряла, без да се събуди, когато майстер Кирие отворил корема ѝ. За едно всички са съгласни: Алисан държала ръката на майка си в своята, докато първият плач на бебето не изпълнил стаята.